🇧🇬 17 май, Денят на Баташкото клане - една от най-черните дати в историята на България.

Рет қаралды 2,714

2 ай бұрын

🇧🇬 17 май, Денят на Баташкото клане - една от най-черните дати в историята на България.
🌟 17 май е Денят на почит и възпоменание на Светите Баташки новомъченици, определен с Декларация за признаване и осъждане изтреблението над българите в Османската империя, в периода 1396-1978 години и 1903 -1922 години, инициирана от Общински съвет - Елин Пелин, приета с негово Решение №149 от 27 април 2020 година.
🚩 Всеки народ има периоди в историята си, които пази дълбоко в сърцето си. За тях, той не говори с гръмки думи, а сваля шапка, прекланя глава, замълчава и коленичи.
🚩 Днес Батак е свято място за всеки българин. То е име, символ на българския дух и на саможертвата в името на една велика кауза - свободата!
🇧🇬 „Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея.“
🚩 Свидетелство за това колко високо е мястото на жертвите от Батак в българската памет, каква е почитта към тях, е и канонизирането им за светци от православната църква.
... ... ...
🇧🇬 От Батак съм, чичо.
Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
... ... ...
🇧🇬 „Без Батак нямаше да има свободна България", е казал Патриархът на българската литература народният поет Иван Вазов.

Пікірлер: 16

@ivayloleov2899 2 ай бұрын

Еййй настръхнах! Благодаря ви за това, че поддържате духа български! 🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬

@user-jw4mm4ih1t 2 ай бұрын

,,... и Господ отгоре през гъстия дим гледаше на всичко тих, невъзмутим!"😢

@g.tsvetkova 26 күн бұрын

Иван Вазов Възпоминания от Батак(разказ от едно дете)😪😪😪😪😪 От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите… много е далече, Нямам татко, майка: ази съм сирак, И треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: Помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях… С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника; А пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика… И издъхна бачо… А един хайдук Баба ми закла я под вехтата стряха И кръвта потече из наший капчук… А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз С брадвата в ръцете и нещо продума… Но те бяха много: пушнаха завчас И той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, И над татка фана да вика, да плаче… Но нея скълцаха с един нож голям, Затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: Но плевнята пламна и взе да пращи, И страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - Казаха, че в оня големи огън Изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, И школото пламна, и девойки двесте Станаха на въглен - някой ги запря… Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени Мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! И детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; Но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, Аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях И гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, Мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе И всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях… Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: Клахме ги и ние, както те ни клаха; Но нашето село, чичо, запустя, И татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо… много е далече… Два дни тук гладувам, щото съм сирак, И треперя малко: зима дойде вече. 🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥 Пловдив, 1881

@UdumbaraIYI 2 ай бұрын

Без думи

@user-xj3fd1xv5p 2 ай бұрын

Да не забравяме Старозагорското клане, в което след "Освобождението" на града от Гурко и Столетов и след това изоставено, са избити над 15000 българи...

@danchokonstantinov6735 Ай бұрын

30 000 души са избити от аскера на Сюлеѝман Паша / евреина професор по литература в Сорбоната / по долината на р. Тунджа, от тях 15 000 в г. Стара Загора .