Сега видях че съм пропуснал да отговоря на един от въпросите на @user-rw6hq3yc7e - дали имам любим поджанр в рока? Обожавам ню уейв. Силно авангарден, с много електронно влияние, много клавиши и мелодични китари. Любимата ми група в този стил е "The Cars".Когато за първи път чух тяхна песен бях много силно впечетлен. Толкова се запалих по тях, че прослушах всичките им албуми по няколко пъти. Изгледх няколко техни концерта и се разрових в историята им. Разбрах, че са едни от пионерите в жанра! Прекрасни песни, гениални композиции! Другият ми любим поджанр на рока, макар и доста допирен е пънк музиката. Харесвам пънк рок, скейт пънк, но всичко това от мелодичната страна на жанра. Никога не съм си падал по хард кор банди или такива с мелтъл кор, дет кор или друго екстремно влияние. Харесвам "'Offspring", "Greenday", "Sum 41", "Pennywise". Но любимата ми група в този стил се казва "No fun at all". Те са шведи и свирят нещо изключително различно. По начало европесйкият пънк се различава доста от американският. Но това което чух ме изуми и спечели моментално. Подобно на "The Cars" се разрових в творчеството на "No fun at all". Те свирят мелодичен пънк с вличния от рок и метъл музиката. Но всичко е със своя собствена идея. В песните им има сола, и то дълги и идейни. А това е нехарактерно за пънк музиката. Вокалистът има мелодичен глас, слушаем. Текстовете са интелигентни. Темите в тях са сериозно и с прозрения. Няма цинизми и вулгаризми. Още една огормна разлика. "No fun at all" показват че пънкът може да не е груб.

И аз бях на концерта на Щурците :D