❤️🇹🇷❤️🇹🇷❤️🇹🇷❤️🇹🇷❤️👈

Samo kapitulacii ibegane od srbite od niv vor mnogu strav ke bide srbinot vika Petrov toj stanuva i srbinot Go strela dodeka vie doznavte Bo Sto e tabotata srbite Polar batalon vi Go Po kosija golemite Heroi od ubicata Car Boris

❤️🇹🇷❤️🇹🇷❤️🇹🇷❤️👈

@@user-wp8du3ls1x обърка човека 🇧🇬🇧🇬🇧🇬❤️

И да бяхме татари пак щяхме да сме по-добре от вас мангали мръсни😢

@vangelijanikoloska2566 Много си "знаеща". Първата Балканска война е срещу османската империя за освобождаване на българските области Македония и Тракия. А Втората балканска война наречена Междусъюзническа е на България срещу Сърбия и Гърция, които в първата бълканска война от съюзници на България се обръщат срещу нея и заграбват Вардарската и Егейска Македония и Тракия. Така че не България иска да завземе чужди земи, а обратно- България защитава заграбването на нейни земи от Сърбия и Гърция, които и са определени още от Санстефанския договор. Санстефанска България за нас е символ и идеал - всички българи единени под една обща държавна и духовна стряха. Предварителният мирен договор от цариградското предградие Св. Стефан, диоцезът на Екзархията, Цариградската посланическа конференция - всички те само недвусмислено парафират очевидния факт: България се простира от Охрид до Черно море, от Дунав до Бяло море. Това е и убеждението на съвременниците на Освобождението, които честват празника като идеал на националното обединение - идеал вероломно разбит в договорки и сметки на хартия между Великите сили и Русия на посмешището наречено “конгрес” в Берлин няколко месеца след Сан Стефано. Несправедливо “решените” етно-териториални въпроси тлеят като въглени и винаги се разгарят - най-често във война. Това става и когато напук на същите Велики сили сливаме Северна и Южна България чрез Съединението 1885г. но, забележете, атакува ни не Османската империя, а сърбите, защото разваляме “баланса на силите”. Ще изядат здрав бой, а мирният договор, с който свърша и тази война държим да се подпише… точно така - на 3 март, 1886г. Поразиите на Берлинския конгрес, откъснали Македония от едноутробната й майка България, избуяват в две Балкански войни. В първата освобождаваме Македония, а в скоропостижната втора - нашите съюзници ни я вземат и си я разделят безпардонно. България се озовава във война с всички свои съседи - кой от кой по гладен за живата плът, откъсната от снагата й. Кулминиция на това престъпление е Брест-Литовският мирен договор, който изхвърля Русия от Първата световна война - война, в която се бием срещу освободителя си от османците (рамо до рамо със самите тях!) именно, за да защитим отново единението и цялостта си! Договорът е подписан по повеля на България именно на… 3 март. Йезутиско и многозначително

@vangelijanikoloska2566 Тези земи са определени за България посилата на Санстефанския договор, защото тези земи са с преобладаващо българско население, т.е. те са български Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.

Ей, жалък охлюв, дължиш си свободата на българския войник!

Heroji koj niz makedonija pokol praveja

​@@vangelijanikoloska2566тихо бе сърбе титово прасе

Jadi lajna makedonski tataru

Te boli vistinata bugarski fasisti