Вярвате ли, че един млад мъж може едновременно да бъде еднакво успешен в спорта и журналистиката?
Че може в началото на деня да води тренировки на детски гупи, които го обожават, а вечерта да седне редом до Петер Артс и Семи Шилт и да коментира бойна галавечер в продължение на четири часа?
Че не спира да надгражда собствените си умения, проверявайки ги на най-високо ниво - в състезанията на приказни шейхове в далечни страни накрай света, а връщайки се в страната сяда мирно и кротко и продължава усърдната си работа по своята... дипломна работа.
Млад специалист, който е скромен и смирен за собствените си успехи, а не спира да промотира своите съотборници и колеги в Левски. И винаги изтъква ролята на треньорите си за формирането на своята личност и спортен нрав.
Треньор, който осъзнава философията на един от най-комплексните спортове, бразилското жиу жицу, натоварен с куп собствени парадигми и морални и субкултурни устои, които някои хора не успяват да проумеят цял живот.
Човек, който отчита приноса на родителите си за своето израстване, както и на момичето до себе си - за търпението, което проявява при всичките му ангажименти и заетост.
Ако не вярвате, че има такъв човек, за мен е удоволствие да ви запозная с него.
Ако ли пък вече сте наясно кой е Борис Тонев, то вярвам, че съвсем не ви учудва фактът, че разговаряхме докато батериите на камерите се изтощиха, а картите памет се препълниха от съдържание. Ценно и смислено, внимателно селектирано и култивирано.
Приятно гледане!
Пожелаваме ви и вие да се вдъхновите от всичко чуто, както го направихме ние.
А на Боби Тонев благодаря и желая още много професионални успехи и лични постижения в неговия изпълнен с харизма и правдивост жизнен път!