Емин бей ескизаарския и брат му Муртазата,
голяма сватба повдигнаха, в селото юруци имаха,
поканил Емин бей, калесал, дей мюдюри и султани
и тези турски стари каймаками, с бели брадички,
хожите с шарени чалмички, на тази бейската сватба.
Но нали знаем всички българи, че турците не обичат вино, ракия,
обичат борбата, гюреша.
Поканил Илин бей, калесал, дор девет чифта пехливана,
с Якъпа да са поборят, Якъпа балканлията,
той си за ларгата разкарва, ни мяса чувек, като чувек,
кат кола сяно се тресеше, и са в зихтията търкаляше
кат три годишно малаче в батака, прав се Якъпа изправи
и на Илин бея продума: Аферим, Илин бей, машала,
големи подаръци си отпуснал.
Големи подаръци си отпуснал, но тез деветимата пехливана,
дето си ги тука поканил, на мене са видят девет бедни мравки,
ще трябва да са разшетате, ербапа да ми намерите,
джумбиш на кадънките да сторя. Разшетаха са турците,
пратиха хабер горе в Делиормана, до делиормански едри турчеля,
никой са от там не наема, до кърджалийски делий хабер сториха,
и от там никой не са показа.
Долу в стара Турция хабер сториха, и от там никой не са наема,
най после Емин бей решава, двама турски лютичушлий прооди,
във село Терфенли отиват, за Димо чулак пехливан,
яшемаз, Димо, яремаз, йенаклу Димо, куйруклу,
със ръце Димо, димирлия, със пръсти Димо чилифлия,
със нокти Димо, бурмалия, до този Димо, кара думузула,
така го турци наричаха.
Турци в Терфенли стигнаха, за димова къща питаха,
питаха и намериха, излезна Димовата старата майка,
и си на турци продума, Ако Димо за борба го търсите,
него за борба го не бива, излезна му синята пришка,
на чувяшката му ръка, обърна са на жива живеница,
слезна долу към кръчмата, с приятели да са почерпи.