Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога е изпепеляване в Него, а то се дължи на голяма трезвост. Трезвост в суфизма означава опияненост от чистотата, от духовността.
Суфизмът царува без исляма - много просто, така както здравето царува без болестите.
Суфизмът е едно саморазкритие на тайната на мистичното сърце. Суфизмът е подражание на чистотата. Суфизмът е изцяло самодисциплина. Значи, ти си дисциплината, ти решаваш какво да правиш, как да действаш.
Истинският суфи е извън пределите на отношенията, той превъзхожда отношенията.
Суфи се е отказал от самосъществуванието си, той е избрал изцяло съществуването на Бога, т.е. пълно отричане на себе си, за да може Бог да живее свободно в него.
Суфи отсъства и присъства. Той е сред тълпата, а сърцето му е толкова високо, в Бога.
****
Един от най-големите кабалисти, казва:
За да създаде света, Бог е трябвало да му даде място в Себе Си. Трябвало е да се оттегли навътре в Себе Си (понеже всичко е Бог). Той е трябвало да се сгъсти, да се свие и да се събере в т.нар. цим-цум, т.е. в една точка. Скрил се е в една точка, центъра на окръжността. Бог е направил движение вътре в Себе Си. Той е ограничил самия Себе Си, за да могат другите да съществуват. Той се е отделил от Своето дълбоко уединение и излязъл навън в изгнание, в Битие. Така Бог се е разпръснал на множество, на много части. Той е създал Битието, вселената и света, т.е. Той е отделил нещо от Себе Си, изгонил е нещо от Себе Си навън.
И казва Исаак Лурия: Всичко създадено е акт на самоограничение на Бога. Той е създал творение от Нищото, като е излязъл навън и го е облякъл в материя и плът. Това е Негова Божествена Тайна. После Той е допуснал строгостта, за да може след време всичко да се завърне при Него. Някои наричат това жестокост, това е неправилно. Той е допуснал строгостта.
След създаването на Творението първичната субстанция е останала скрита най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им спуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още прасветлината на Бога. И според Василид това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.
От това предвечно място чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичният човек - Адам Кадмон, предвечният човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.нар. Ен-Соф, друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, Безпределната пълнота.
Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе Си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва, от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина, и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.
****
НЕИЗВЕСТНАТА БИБЛИЯ - Въведение - (лекция 3)
Става въпрос за гностичната Библия. Това е нещо огромно, по моите изчисления някъде над 20-25 хиляди страници - т.е. тази Библия, която я няма във външната Библия. Скрита, като е наречена апокрифна; тайна, окултна, а окултна значи съкровена. Има право да е скрита и е трябвало така да стане, че да е скрита.
Писанието става свещено само при едно условие - когато човекът стане свещен. Това е мярка. Значи, когато човекът стане свещен, при него вече - дали ще говори за Библията или за каквото и да е друго - всичко е правилно; даже и да не говори.
„Не кради” според съкровения смисъл, според ангелите, това означава: Не отнемай нищо от Бога, т.е. не считай Неговите добродетели за свои. В момента, в който смяташ, че правиш добро, в най-малкия миг, в който мислиш, че си ти, и кажеш „аз”, и ако не знаеш какво влагаш, ти си на крив път (защото посветените когато казват „аз”, те казват съвсем друго нещо: те казват „Нищото”).
„Не убивай” според съкровения смисъл означава, че не трябва да държиш в себе си зло против когото и да е, и най-малкото зло против когото и да е. Писанието не е само за хората (говоря за гностичната тайна Библия, за която постепенно и все повече ще говорим), а и за ангелите, архангелите, серафимите - въобще за духовете от найразлични йерархии.
eleazarharash.com/slovo/%D0%B...