Първи трак от соловият ми албум Поезия и Истина!
За повече инфо и предварителни поръчки на албума пишете на / chernogled
или на имейл адрес: chernogled_prod@abv.bg
Инструментал, текст, изпълнение - Черноглед
Микс, мастеринг, обложка - ‪@ZVUKOVABARIERA‬
Текст:
Куплет 1:
Идвам възседнал комета от паралелна екзо планета,
твоята вселена е meta и си закачен на амфета.
Озадачен от куплета все по-трудно си даваш сметка,
че си поредният хумункулус създаден в епруветка.
Патетиката е излишна за птица родена в клетка,
единствената свободата е, oградена от решетка.
Срамота е, любовта отдавана с статус реликва е,
всичко друго празен патос, курви на повикване.
И лесно свиква се дори с простотията пошла,
някой живеят в разкош, други живеят от коша.
С'я модерно е да си лош, вълка предрешен в овча кожа,
всеки пръв да вади ножа гледа, кръв да пролива.
Напоследък реалността се извива през крива призма,
демони в човешки образ, не помага екосрзсизма.
Търсят, лоши момчета с мутренска харизма и лева,
а всъщност получават, четристотин шева.
К'ъв е проблема си чудиш, мятайки салфетки в кръчма,
докато бягаш по тъча или се наливаш, като бъчва.
Бившия крадец на новия крадец мандата връчва,
сеят вятър, жънат бури но все не идва време за жътва.
Припев:
Няма промяна, щото скрити са си в къщите
и чакат някой друг да жертва себе си за тях.
Или от страни да гледате и да се кръстите,
т'ва вашето не е вяра, а просто прикрит страх.
Стисни юмруци ако бият те през пръстите,
посегнеш ли за своето, не отстъпвай на зад.
Няма кой да се погрижи за твоето щастие,
бъди добрият пример и помогни си сам.
Куплет 2:
Всяка стъпка отекваща в мрака е знак, че се връщам,
няма пряк път, а обект на борбата хляба насъщен.
За душата тоя рап е най-големия отдушник,
време е да се ядосаме, твърде дълго бяхме послушни.
Но въпроса не е в т'ва да впрегнеш силата зла,
а да отстоим права, омразата те прави слаб.
Като зараза, всяват страх, за да потдържат преданост,
ще се изправиш ли пред тях или ти е все едно.
До последно натягам, наблягам яко на спринта,
бой по круша от гуми на ръцете само с бинта.
Мой, струва ли си да се пра'йш на шут за къса кинта,
кой те излъга, че живота е веселба, а не битка.
Докато цъкаш конзоли, слушаш чалга и вдигаш тостове,
поглеждам си ръцете в мазоли от ръждиви лостове,
а горе сменят постове и държавни хранилки,
корупционни механизми, зъбчати колела и вилки.
Все по-често познати слагат въжето без сили,
липса на критична маса, удавена в спиртни напитки.
Отдавана, забравени, изоставени, безлични,
к'во друго ни остава, освен да се изправим самички.