Имало в Бургас някога риба във морето всякаква и от там рибари, без почивка, връщали се с улов и усмивка.
Но растял градът и къщите мизерни ставали на ресторанти и таверни, грейвали огромни, лъскави витрини и заводи гордо вдигали комини.
И ето пълно е морето със рибари, с курортисти - търсят всички пясъци, но чисти. Заливът се къпе сред лъчи и морска пяна, само дето риба няма.
Има пак рибари млади, млади - риба от морето те не вадят. Кой не ги е виждал из Бургас - хващат нас за риби всеки час.
И расте градът - предишните таверни сменят се със бингозали най-модерни, никнат нови банки, офиси, кантори - за валута всеки взе да си говори.
И ето пълно е морето със рибари, с курортисти - търсят всички пясъци, но чисти. Заливът се къпе сред лъчи и морска пяна, само дето риба няма.
Пълно е морето със рибари, с курортисти - търсят всички пясъци, но чисти. Заливът угасва сред мазут и тъмна пяна, цаца даже не остана.