Любомир Бабуров, Георги Гочев и Стоян Ставру обсъждат:
- Какво означава да си „мизолог“?
- „Чиста“ ли е душата?
- Колко коня има в една душа?
- Защо Сократ не иска да избяга, а желае (?) смъртта?
- Как се развращава младото поколение?
- Какво се включва в посланието на Сократ към неговите ученици „да се грижат за душата си“?
- Гроб ли е тялото?
- Имаме ли право на самоубийство?
- Каква е връзката между достойнството и смъртта?
- Фундаменталист ли е Сократ?
- Има ли значение какво мисля другите и конформист ли е бил всъщност Сократ?
- Каква е връзката между филолозите и хоризонта на събитията на черната дупка?
-Каква е връзката между душата, психиката, аз-а и себе си?
- Има ли значение за човека начинът на погребване на неговото тяло, след като вече така или иначе не е сред живите?
- Съществува ли душата?
- Коя от частите на душата е безсмъртна и кои са неразделно свързани с тялото?
- Какво всъщност е казал Сократ, когато е говорил за душата?
„Федон“ е един от най-известните диалози на Платон. В него са описани последните часове от живота на Сократ, който се опитва да убеди своите ученици, че не трябва да скърбят за неговата смърт. Напротив, Сократ казва, но и показва, че най-важната задача за всеки философ е да посрещне смъртта, когато душата се отделя от тялото. „Федон“ е изпълнен с редица сравнения: на тялото с гроб и със затвор, на душата - с лира и с дреха, с много ирония, но и с много тъга. Въпреки опитите си да убеди своите приятели, че смъртта не е нещо лошо и човек не трябва да става за присмех, вкопчвайки се в живота, Сократ осъзнава, че не е успял да постигне много. Станал ли е обаче Сократ пример за някого и в какво всъщност се състои неговия пример? Приятно слушане.
===
Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем oкончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
За госта
Георги Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел.
Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/535/
Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support/