Феникс Върбанов е художник. Роден е в София през 1962 година в семейството на художниците Марин Върбанов (Ван Ман) и Сун Хуай Куей. Детето на наскоро пристигналите от Китай Марин Върбанов и Сун Хуай Куей, ще бъде първоначално отглеждано на тавана на Художествената академия в София. Заминаването на родителите му в Париж предопределя завършването на Еkole Nationale Superieure des Beaux-Arts (1988). Марин Върбанов е основал катедра „Текстил“ в Художествените академии в София и Ханджоу, представял е свои произведения в Париж, Москва, Прага, Варшава, Берлин, Сан Франциско, Вашингтон. Феникс Върбанов, тръгнал като художник от Китайската стена, минавайки през Франция, Австралия, САЩ, и на китайката Сун Куей. Суан Хуай Куей е била представител на Пиер Карден за Китай и Източна Европа, участвала е във филма на Бертолучи „Последният император“ (отличен с 9 награди „Оскар“) и е в основата на създаването на легендарния ресторант „Максим“ в Пекин. Феникс Върбанов открива първата си самостоятелна изложба в София „Следи по пътя“ (галерия Райко Алексиев, 20 септември-8 октомври 2016 г.). Куратор на изложбата е Красимир Илиев. Рисува с китайски тушове върху оризова хартия / Така е и в тази изложба /. Той има много проекти във Франция и Китай, човек свързан с три култури, чието изкуство е естествен мост между Изтока и Запада. Започва да рисува още на 14 години в Париж и самотата го е накарала да рисува, както сам споделя той. Образованието си Феникс получава в София и Париж. В родния си град завършва седми клас, а във френската столица - лицеят Pilot de Sèvres, както и Парижката художествена академия по изящни изкуства, департамент "Рисунка". Междувременно специализира и в Китайската академия по изкуства в Ханджоу. "Китайски синдром" - така озаглавява първата си самостоятелна изложба в галерията на Пекинската художествена академия. Излага в галерии в Париж, Пекин, Люксембург, Хонг Конг, Ню Йорк. От 1992 година живее и твори в Париж. На 9.04.2024 г. - Бе неговата изложба " Пулсации ", в Галерия " Стубел ", а сега: - На 16 май в галерия "Аросита" от 18 ч.бе открита изложбата "Мъртво течение". По думите на художника " ...мъртвото течение в голямата човешка авантюра. " "Мъртво течение е хубава тема, защото под повърхността на нещата има много емоции, сблъсъци с реалността, космоси, които са движение - неща, които се усещат от един зрител, гледащ тези, на пръв поглед спокойни, работи. Когато гледаме със съзерцание нещата, разбираме, че всичко е и трябва да бъде в движение." Върбанов признава, че творчеството му е сблъсък на емоции и култури, както и стремеж към хармонията на ин и ян. "В този безкрай всички търсим своето място в голямата човешка авантюра", заявява художникът. Китайската хартия често е изразно средство в творчеството на Върбанов, както и черният и червеният цвят. Върбанов е учил и в академията по изящни изкуства Ханджоу / Ки /, където овладява китайската техника за работа с туш върху хартия. Феникс Върбанов разказва как през 50-те години младият български художник Марин Върбанов среща студентката Сун в Пекинската художествена академия. Така започва любовната история, която трябва да преживее много перипетии и да получи признание от най-високите етажи на властта в Китайската народна република, за да просъществува. Сун връзвала косата си на две плитки, за да даде знак на любимия си, че могат да се срещнат, а писма влюбените си разменяли чрез пощенската кутия на едно дърво. Тези истории, които звучат като романтична приказка, от най-ранна възраст формират емоционалния свят на Феникс Върбанов. "Изкуството е може би най-силното желание да се прекрати всякакъв конфликт и сблъсък на цивилизации, който изригва и води до война. Чрез него бих искал да постигна миролюбива хармония, която да донесе любов между хората. Странното е, че изкуството е по-висше от политиката. Политиката се занимава с житейските проблеми и битието, а изкуството възвисява човешкото", казва Феникс Върбанов и отправя призив към мъдрост, съзерцание и отваряне на сетивата за един по-красив свят. Може би, тази а и останалите му изложби, са посветени и на родителите му, което е вероятно доказателство за лична тъга. Все още стилистиката е Абстрактно експресивна. Кой знае, може би ако някой ден, състоянието му се промени, може би и стила му също ще претърпи промени / Не се оплаквам, а Преполагам ! / Поздрави