Когато държавата емитира ДЦК, взима пари, които при други условия биха отишли в реалната икономика. Така с финансирането на дефицита си се вдигат лихвите, защото търсенето на пари се увеличава, а предлагането /спестяванията/ не се променят. Но харчовете на държавата стават икономически растеж и водят до спестявания. Проблемът е, когато всичко това продължава дълго време и започне да вреди на частния сектор, който се конкурира за все по-скъп и оскъден кредит. Наистина не може да продължава дълго, освен ако не се намеси централната банка, както и става от 2008 г. насам. Фед купува ДЦК и сваля лихвите, защото се намесва на пазара на дълг. Облигациите стават актив за централната банка, а срещу тях в пасива стоят резерви на търговските банки. Тоест, Фед купува ДЦК от банките и превръща облигациите им в парични средства. Това не променя капиталовата им адекватност, но държи облигациите на изкуствено ниска доходност /висока цена/. Така се обслужват по-лесно дългове, а държателите на облигации нямат толкова големи загуби, колкото биха били при свободен пазар. Но търговските банки имат друг трик - в САЩ те не оценяват тези книжа по пазарни цени, а по номинала, който биха получили на падежа на книжата. През март някои банки имаха проблем, защото трябваше да продават книжата, за да получат ликвидност. През останалото време те ги оценяват без загуби и това не нарушава капиталовата им адекватност, докато по тези книжа има плащания и не са фалирали. Централната банка не променя ситуацията, а отлага неизбежните проблеми с голямата задлъжнялост на държвата. Рано или късно, в икономиката ще се стигне до кредитни проблеми. През 2008 г. това бяха ипотечните заеми. Следващият път с такива мащаби ще са държавните дългове. В Япония вече се е стигнало до финална фаза, защото централната банка често е единствен купувач на държавни облигации за цели седмици. Държавният дълг е 264% от БВП, дефицитът е 6%, а инфлацията е над 3%. Това може да продължава толкова дълго, колкото спестителите, които финансират този дефицит, са склонни да получават по 0,5% на година и да губят останалото от инфлацията.

В материала от 17 юли разглеждам няколко нива за индекса S&P 500, до които може да се развие една краткосрочна корекция от разпродажби по технически причини. Едно от тях е 4150. Трябва да видим някакво събитие с по-значими мащаби, за да слезе индексът още по-надолу. Крипто също отразява тези оптимистични очаквания и апетит към риск. Корелацията трябва да се запази и при евентуална корекция.

Напълно съм съгласен! Но както дадох за пример Япония, накрая всичко зависи от толерантността на спестителите към инфлацията и по-ниската доходност. Японците може да са много търпеливи, но демографската криза в САЩ и Европа ще направят така, че през следващото десетилетие ще започнат чувствително да намаляват спестяванията, които финансират облигационния пазар. Необходим е огромен скок в производителността на развитите икономики, за да се продължи финансирането на държавните дългове. Но дори и изкуственият интелект да осигури повече доходи и спестявания на младите хора, които да компенсират излизащите от работната сила хора /с големи доходи, активи и спестявания/, съмнявам се, че тези пари ще се инвестират в облигации с нисък доход.