ИЗМАМАТА НА ПАНДЕ ЕВТИМОВ Искам на всички да стане ясно,че македонският българин Панде Евтимов по един най-безпринципен и безскрупулен начин присвои заслугата за откриването, заснемането и изпращането на снимката на Битолския надпис в България на българския журналист Георги Калоянов. Калоянов беше кореспондент на Българската Телеграфна Агенция през 50-те и 60-те години на миналия век в Белград и именно той откри и засне битолския надпис по време на едно негово пътуване до Македония. Не Панде Евтимов, а Георги Калоянов засне и изпрати снимките на паметника в България през 1959 г. Именно неговата снимка бе публикувана за първи път в списание Пламък от 1959 г. Ако Панде Евтимов уж бил заснел надписа , както той твърди, защо никъде не е съобщено за този факт, нито даже отразено в нашия печат и нашите медии? Благодарение на снимката направена от Георги Калоянов, бе написана книгата за битолския надпис на Иван Владислав от проф. Йордан Заимов и Василка Тъпкова-Заимова през 1970 г. Никъде там не се споменава името на Панде Евтимов, ако той е изпратил снимката, както вие твърдите. Напротив, ще видите, че тъкмо в тази книга на стр. 11 е упоменато, че изключителна заслуга за откриването на този средновековен надпис има Георги Калоянов. Вижте и печатните издания от 1990 година - списание Отечество- 1990 г., в което Георги Калоянов сам публикува подробна статия с фактите и историята около откриването на битолския надпис. Там не фигурира името на Панде Евтимов. Защо информацията на Панде Евтимов излиза толкова късно, чак през 2016-2017 година? ! Защо липсва тази информация за него до преди 2000-та година? Много моля да се спре спекулацията с Панде Евтимов и неговата псевдозаслуга, защото той никога не е снимал и никога на никого не е изпращал никакви снимки в България или където и да е. Панде Евтимов е един фалшификат, една измама. Този човек най-нахално присвои чуждата заслуга и дори не можа да даде правдоподобен разказ на тази история, а се опита нескопосано да копира историята на Георги КАЛОЯНОВ публикувана в списание Отечество от 1990 г.и да я представя за своя пред днешната общественост. Той явно се бои откамерата, защото моли интервюиращия да я спре и прекъсва цялото интервю по средата без въобще да го довърши. Гузен негонен бяга, уви! Може би някакво чувство на неудобство? Или удобен за него момент във времето след като Калоянов вече се спомина и няма как да му отговори. Изглежда е издебнал най-подходящият момент да напише биографията си на гърба на друг човек, фалшифицирайки истината. За да спечели орден Стара планина за чужда сметка ли? Само че фантазията на Панде Евтимов е бедна и за неговата лъжеистория може само да се каже "след дъжд качулка" . Защитник на българското име или защитник на лъжата и измамата? Катерина Калоянова

Айде международна експертиза де..............! Ама тогава като излезе заключението незнам какво ще правите..........Име ли ще сменяте........... що ли..............!!!

@ve254 И това ли са фалшификати?????????????????????? Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1869. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка - Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция - Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в.

@ve254 И това ли е фалшификат?????????????????? Иди и на място виж този надпис. Той е в Северна Македония и няма как българи да го фалшифицират. Надписът за дарението на Константин Мишайков Мѣстото за възди[гането на …]ца-та (българска - изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища, на свѣщарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго сь свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го подари на (българския - изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876. Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1876 година. Намира се на умишлено повредена мраморна плоча в гробищата на църквата „Рождество Богородично“, като споменава името на основния благодетел на църквата д-р Константин Мишайков. Надписът е ценен паметник за миналото на Битоля и Битолската българска община. Плочата е демонтирана и увредена от югославските власти. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D1%88%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2

@ve254 Е как е Bugarski falsifikati като се намира и съхранява в Северна Македония, но го крият дълго време от България???