Разговора е много откровен и свеж. Харесвам и двамата много, но се учудих когато Десислава Дамянова каза, че не познава социалните мрежи. Това че не ги ползва е едно, но да не познава как работят, влияят и се отразяват върху нас е съвсем различно и за човек, който се занимава с Емоциалната интелигентност е голяма изненада за мен. Споделям го, защото щеше да е интересно да се сподели как социалните мрежи се отразяват върху стила ни на живот.

Отбирам какво да гледам в интернет и какво да слушам, като съдържание. И въпреки това не съм "кон с капаци". Гостите не съм срещала и не бих треперила ако ги видя на живо. Аз и на Адел не бих треперила, но това е друг въпрос. Тези двама човеци трябва да говорят, много да говорят и дано има кой да ги чуе. Крайно съдържателни, тихи и спокойни, стилни и "крачка в страни" от всеобщото разбиране за нещата. Поздравления за избора на гости. За мен този епизод на подкаста се нарежда в личния ми топ 3. 🧡

Твърде "затворни" са всички в този разговор, говорейки за езика на тялото! Мен този раз-говор много ме натъжи точно заради многото езикови и сома-естетични несъответствия. За щастие не съм възпитаник на Академията за емоционална интелигентност. Може би затова "улавям" несъответствията... Прекрасен, нагледен пример за свят в пост-истина.Говориш едно, правиш противоположното, и именно затова хората те харесват. Браво!

Благодаря, че има хора като вас! Толкова в прекрасно човек да има възможността, под формата на един толкова приятен формат, какъвто е подкастът, да се докосне до толкова ценни знания и и формация! Благодаря ти, Кари за всичко което правиш и начина, по който го правиш!

Много е важно да гледаш умно и да кимаш с глава.

Прекрасен разговор, стойностен, ценен! Събеседниците няма да коментирам ... толкова много са качествени като хора!

Прекрасен епизод. И двамата ви гости са много интелигентни хора, от които получих много ценни отговори. Брави, Кари, за гостите, които каниш. Благодаря!

Страхотно полезен разговор с уникални събеседници ❤ Благодаря!🫶

Много Ви благодаря и аз ,винаги има какво да научим🙏💝!

Изключително сгъстен и съдържателен разговор!

Добра идея ще е да има цял отделен епизод, в който Хубен е самостоятелен гост. На фона на тази дама, той разсъждава много по-адекватно и зряло. И е добре да проверявате гостите, които каните. Въпросната дама не е психолог, няма завършено образование, а някакви едноседмични курсове, но тарифата ѝ е скандална. Всички тези "маркетинг" хора дори и да говорят за важни неша, го правят по един изключително повърхностен начин с цел популяризиране на собствения им бизнес. Виждаше се как на моменти Хубен яко eyeroll-ва и искрено му съчувствам.

МНого съм впечталена от разговора, много харизматични събеседници, но като че ли малко ми липсва фокус и дълбочина, отиване в дълбокото. И все пак - беше много приятно да ви слушам.

Много приятен и полезен разговор, но кратък :)

Gate keeping - да имаш индивидуалност , да си различен, да се откроиш, самосъхранение в някаква степен.

Как и защо предпоставяме, че идентичността е тъждествана на момента на своето т. нар. "опознаване" и кое е това правило, което ме кара да съм тъждествена на това "себе си", което съм била преди време, в момента, в който съм мислила себе си като опозната? Флуидността, стилът като второ "живо" тяло (по Ойген Финг), винаги в процес на "ставане" без предварителна хореография от модерността нататък е това, което е определящо за съвременния човек, неговата природа и култура няма нужда да бъдат "съшивани". Те са винаги в динамика. Човекът вече не може да удържа своята идентичност, оповавайки се на природа или Бог, а задължението всеки да бъде проект на самия себе си, самонаправяйки собствената си идентичност, разпознава модата (не само редуцирана до дрехата) като “протеза”, без която съвременният човек колкото и да иска, не може. Личният визуален стил (дрехи, жестове, походка, мислене, писане говорене и т.н.) е онзи триизмерен образ на съвременната мода, който потребява по-малко, по-бавно, по-качествено, по-осъзнато. Едно наистина устойчиво, самоосъзнато самоопределение в проекта на собствената си флуидна самонаправа на “ставането”, което му позволява да носи дрехите си, а не те него, тези които освен, че го заявяват в публичното пространство, но и го приютяват възможно най-дълго в шеметното преживяване за време днес, превръщайки се в неговото второ живо тяло. “Протезата” мода служи за утеха, че бидейки в крак с нея, приемайки безкритично новото и удържайки идентичността най-вече в естетическия разказ за себе си, го прави постигащ така важния, вменен до задължение, успех за личностна и социална реализация. Явява се един свободен моден Аз, който винаги иска да стане нов, различен човек от този, който е в момента.