Концерт на Гайдарски Състав "Големите гайди" на 14.07.2023 г. - Роженски събор
От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца - юли и август. През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон - 27 юли. Рожен се превръща в място, където веднъж в годината близки, роднини и приятели могат да споделят болка и радост. Неусетно поколенията превръщат тези сбирки в традиция, организирайки родови и дружески срещи на родопчани - не само населяващи околността, но и изселени във вътрешността на страната.
Националният фолклорен събор „Рожен“ представя „народната музика, обичаи, обредност, словесен фолклор, танци, облекла и носии - цялостната традиционна народна култура“, съчетано с „изложение на традиционния български поминък“.
Предшественик на съвременния фестивал е местен събор, проведен за пръв път на 27 юли 1898 година, деня на свети Панталеймон, по инициатива на отец Ангел Инджов-Комитата (български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[4]) като събор на жители и изселници от село Соколовци, на Роженските поляни се събират родовете разделени от тогавашната граница с Турция.
На 14.07.2023 г. тазгодишното издание отбеляза 125 години от началото на Роженския събор, превърнал се в символ на силната вяра в корените, традициите и духа на българската нация. Началото е поставено през 1897 г., когато по инициатива на отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, на Роженските поляни се събират родовете разделени от тогавашната границата с Турция.
Имах честта да снимам Представителния гайдарски състав „Големите гайди“, единственият гайдарски състав, признат от Българския Патриарх и под упеката на Българската Православна Църква, Пловдивска митрополия и Асеновградското Архиерейско наместничество с Архиерейски наместник отец Йордан Георгиев.