Традиционните кукерски костюми, известни от XIX век, са относително скромни и редки, често кукерите само боядисват лицата си. В десетилетията след Първата световна война започва бурно развитие на кукерските маски, които стават все по-големи и усложнени. През този период маските се превръщат в основен елемент на игрите, отнемайки месеци предварителна подготовка. Започват да се използват огромни табла с пищни текстилни и кожени украси, огледалца и пера, които в средата на XX век в някои части на Западна България достигат размери от 2,5 метра височина и 1,2 метра ширина. Появяват се нови зооморфни и гротескно хиперболизирани форми.[6]
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и по-страшна, за да изплашат злото. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.
Понякога участниците в игрите носят дебели подложки на гърба под дрехите, които да ги предпазват от ударите, които им нанасят в хода на представяното действие.