И аз си пускам вечер в спалнята подобна лилава светлина, много успокояваща. Та като пуска подкаста ви все едно съм се излегнала на някакъв диван там при вас. Общо взето слушам с полу отворени очи, много много не гледам. Но оценявам старанието ви да се представите и визуално добре, а не сте по анцуг. Не съм фен на Spotify, в противен случай сигурно щях да ви слушам там. Просто през KZfaq ми е по-лесно

Като в дискотека 🤣

Та, и аз се забелязах, говоря по телефона с децата и разбира се емоционално, е как да говориш тихо! Емоцията е сила, енергия, радост. И понеже често го правя на улицата и видях, че правя впечатление. Но съм чувала и супер комплименти, колко е мелодичен езика ни и колко е красив, и знам че това е така. Говорех с дъщеря си докато плащахме на една каса и касиерката с възторг ни попита, дали говорим на руски. А момичето беше чернокожо и аз не мога да разбера, откъде такава реакция. Оказа се, че гледа редовно руски филми, но те сега нали им спряха телевизиите, та и този език няма да познават. Пак дали сме руснаци ни попита една мексиканка докато ни обслужваше. Оказа се, че майка и е рускиня, отишла в Бразилия, но дъщеря и поне знаеше Черно море, защото както обясняваше откъде е майка и, предполагам Краснодар. Загледах се в нея, да видя дали има нещо руско в нея, ами имаше, походка, елегантност някаква, каквато истинските мексиканки нямат, колкото и да се стараят. Иначе си личи всеки южноамериканец или мексиканец, дали има бяла кръв. Забелязах, че технически грамотните и тези които работят нещо специализирано с ръцеъе си, имат европейска кръв.

Аз не мога да кажа, дали се съгласявам с всичко казано от вас, но аз се считам за българка, защото децата ми след години, след завършване на средното си образование в чужбина, се върнаха в България и там завършиха висше образование и то на български, макар че имаше опция да учат там и на английски. Вярно, не беше никак лесно, нашенци там считат, че ако някой се върне обратно, значи не е успял навън, коеото е висша глупост. Най-интересното е, че спрямо моите деца, понеже общуват и с малцинствата, отношението е много доброжелателно и обръщението "докторке", дай си телефона, че ти най-много ни разбираш е направо комплимент.

Съветвам, всеки достигнал някакво благополучие навън, да направи всичко, децата му да запазят езика си и като чуждестранни студенти да се върнат. в България, ако не успеят по друг начин, и да намерят щастието си. Чужбината е чужбина. Болно ми стана, когато влязох. в един американски дом, а там на стената снимки на кафе "Балкан" , дядото се оказа нашенец, правил заведения, работил, а внуците не знаят къде е България. Или виждам кафе "Марица", влизам и питам кой там говори български. Да, ама не, оказаха се пак мексиканци, а Марица се казвала майката на момчето зад щанда. Нямаше я майката да я питам откъде това име. И не бяха чисти мексиканци, бялата жилка винаги си личи, ако не външно, по ръцете какво правят. А за боба, то ясно, макар че бобът за Южна Америка и Мексико черния, си е тяхната кухня и те изобщо не уважават белия боб. Черният боб го варят, смилат като паста и така, ..... ами, един два пъти може и да опитам, но боб чорба по нашенски е най-доброто за мен.

Ще ме извините, поувлякох се и изгорих хляба в печката, но поне ухае навсякъде сега на изгорял хляб и е много уютно! Късмет!

А да, аз пък явно съм от баш националистките, защото си изписахме нашия град на табелката на колата. И идея си нямате, когато някой на магистралата ви изсвири и ви поздрави! Познал ни е! Когато обаче си докарахме колата в България, не можахме да си опзаим номера поне за спомен. Мераклии полицаи да го имат бяха много!

Вън от Европа, ЕС и НАТО, седейки си на удобния диван в Германия и печелещ заплата в евро.