- Мамо ма, мила мамо ма,
хората мамо хортуват,
че имам булче хубаво,
очи си нямам да го погледам,
- Вярно е синко, вярно е,
мъка ми тегне на сърце,
зе тебе синко Никола,
и твойто булче хубаво,
кат' твойто булче Мария,
нямаме синко в селото,
работна синко скопосна,
на лице бяла, червена.
И незаписаният край на песента...
Но ти си имаш братец по-малък,
той не ти е ортак само на ниви и ливади,
а ти е ортак и на булчето хубаво.