Поздравления...!!! Изпълнение тъкмо като за днескашната Мъжка Задушница... сякаш Отвара Вратите между нас тука и Отишлите си Горе... Мир На Душите Им И Вечен Им Път...!!! а ето едни думи във връзка с лекото отклонение подолу в коментариите... ... Началото на 50 те години се отличават със значимо Възраждане на Българската Инструментална Музика. Те Не Остава Само В Малките Градчета И Села, а Покорява широката артистична сцена в България и чужбина. Много Изпълнители се Посвещават на Тази Музика, която Става Техен Живот... Едно име изпъква още от началото на 60 те години - Изпълнител, чиито Отличителен Музикален Стил е надживял безбройните политически и икономически преврати , Творец, чиято уникална музика е поддържала Жив Духа на Три Поколения Българи през тежките преходни години, Музикант който е съумял да остане на върха и продължава да печели сърца повече от 50 години... Той е от Онези Изпълнители, които по забележително Благороден начин помагат за Запазването и Израстването на Националния Дух на една Нация. Социалната история ни учи, че природата на една национална култура е циклична. Последните няколко десетилетия от човешкото развитие могат да се характеризират със значително ескалиране на поп-културата, накърнявайки класическо-етническите изкуства и традиционните ценности. В този критичен момент качеството на нашите творци играе все по-важна роля за съхранението и възраждането им в по-широк аспект, включително предаването на тези ценности на идните поколения. Да събереш в няколко реда Творческия Полувековен Живот на един от най-обичаните Оркестри и на един от най - оригиналните и Стилни Кларинетисти в Народната Музика е трудна задача.. Когато през 1963 г. младият Никола Илиев има дързостта да Създаде Нов Народен Оргестрър, който да Дели Мегдан с именитите Първомайска, Садовска, Тополовска групи, го прави заедно с акордиониста Тодор Пращаков, гъдуларя Янко Петров, тромпетиста Събчо Генчев и тъпанджията Асен Мусов... Най - важното остава отвъд цифрите, наградите и имената. То е в думите на проф. Петко Радев, Учителят на Никола Илиев. - Кольо е единственият кларинетист, който Продължи Традицията на Майстори като Рамадан Лолов и Гочето Садовеца, Остана и Верен, Обогати я с нова техника и Мислене, не се поддаде на модели, на самоцелния технитизъм. Този стил е тракийски - мотивна, мисловна, богата сърдечна музика. Стил за артисти, защото тази музика не може да се Свири механично, а се Изписва и Извайва Картинно. Стил за Свободни Умове, защото след късата тема следват Дълги Импровизации, които следват извивките на безкрайните тракийски хора. Стил за Майстори, както Кольовия Вуйчо е Казвал - За Добрия Музикант Няма Хава, която да я Знаеш в Ума си и която да не Отиде на Пръстите. Стил за Широки Души, защото както Кольо казва - Тя трябва да Излезе от Сърце, за да Влезе в Сърце. Стил за Млади Сърца, каквито са Кольо и Конушенци, за които фолклористът Лозанка Пейчева твърди, че Преминават през десетилетията все така Младежки влюбени във Вечната Българска Народна Музика... от обложката на Юбилейният Диск на Конушенския Народен Оркестър

Браво на бат Наско, майстор е! Бог да го прости.

Страхотни,чудесна музика

Iliev....he was playing on LP 1979...with Papazov, Assenov etc..:)

Илияново хоро и Симеонова ръченица

❤️🇧🇬❤️🇧🇬

Браво, но нито дума за първите - Събчо Генчев - тромпет, Тодор Пращаков - акордеон /да почива в мир/- ВЕЛИКИ! В далечната 1964 година те откриват Никола Илиев в Садово и така.............

muzika ot naroda za naroda :) mnogo mi haresva gadulkata na atanas valchev kak zvu4i s konu6enci

So good!

коя година е

Деянски мелодии

киоравия и преди е бил гола вода 6о го няма ибряма тука да сложи капа4ката на окото 4е тогаз да види тои