Поздрав!

Поздрав Славко!

@@trajkovkire Кире поздрав.Јас сум со Вас засекогаш.

Поздрав Снежана!

Tака е Марија! Поздрав!

@@trajkovkire 🍀🎶🎶🎶🎶❤️

Убав ден ти посакувам Аце, тебе и на сите Македонци од убавиот Перт! Се надевам дека го сподели видеото со твоите пријатели и дека ќе го поддржите каналот со еден Subscribe!

Многу убава забележка! Се надевам дека сте веќе потпишани со Subscribe на каналот и ќе можете да ги следите сите наредни видеа кои доаѓаат! Поздрав и убав ден!

Pozdrav Vita I ubav vikend!

❤️

Така е за жал...треба да учиме од нив како да се заживеат селските панаѓури!

There was literally not one single person from Skopje on this event. All local Macedonians singing songs in Macedonian, the language of their great grandfathers which Greece tried its best to obstruct, ban and assimilate. Partially it even succeeded, but these festivals will remind us that Macedonian culture and songs will live forever in the Aegean.

@trajkovkire I am a local citizen from Florina and I know much better than you whats going on in my place .Also you are just a. tourist in our place In this video Everybody can see the square with dancing people and the Hellenic flag over their heads Do you know why? Because those local people in Florina who serve the tourists no mater what language their grandparents spoke in the past .They are more than a century proudly Greeks in national conscience Ofcourse all of you tourist from skopia and slavic diaspora are welcome to Florina to spend your money for any irredentist illusion you have ..But you will dance always under the Hellenic flag ..I wander why you don't go in bulgaria to dance when both Bulgarians and Skopians [ before Tito] were the same people linguisticly culturally religiously for more than eight centuries...😂😂😂

Monngol

Охоо еве ја пак пијаницата со нејзините глупости. Името Македонија трае веќе 2400 години, и без разлика колку нејзините соседи пробале да го избришат, потиснат, сменат, Македонија и Македонците преживеале 2400 години. За да го потиснат развојот на националната свест, ја викале Јужна Србија, Румелија, Западна Бугарија и што ли уште не...секој според своите апетити. Но ете, сепак Македонецот опстоил во и со својата татковина, заедно со нејзините митови, исто како и другите нации со нивните митови. И во Егеј, и во Вардар и во Пирин.

@@trajkovkire Ти съдиш по себе си и за другите като вечен пияница, който и в историята се люшка от единия край до другия, типично като пияница по улиците. "Македония" съществува като историко-географско име на територия. Античните македонци както и държавата им са изчезнали преди 2100 години, след смъртта на Александър Македонски Велики. Македоните известни също като антични] или древни македонци, са населението на изчезналата антична държава Древна Македония, възникнала на Балканите и установила господство над Древна Гърция, Древна Тракия, Древен Египет, Персийската империя, Бактрия и др. в ІV в. пр. Хр Alexander the Great: The Rise and Fall of a Great Leader kzfaq.info/get/bejne/osugapVolsW6e5c.html Той остави царството си да бъде управлявано от други, докато отиде на поход на изток, възприе персийските обичаи за сметка на македонските. В края на краищата той все още беше македонски цар и като отхвърли македонските обичаи и прие персийските, той се отчужди от своите хора и своето царство. И гледайки какво остави Александър след себе си, виждате, че неговата велика империя се разпадна на няколко по-малки почти веднага след смъртта му и остави Македония в несигурно положение. В сравнение с Филип, който до смъртта си беше оставил Македония в значително по-добра позиция, отколкото когато я намери. След смъртта на Александър Македонски множество от жителите на Македония се преселвали на изток, където често намирали по-благоприятни условия за живот. Така Македония не била само обезкървена от продължителната война, но и обезлюдена. Наследниците на Александър, за да избегнат разорението на страната си, почнали да заселват външо население в Стара Македония: гърци, илири, пеони, келти, малоазийски племена и най-вече траки. Така, през късната елинистическа епоха от предишното македонско население остава само това в по-важните и стари градища и крепости. Някои римски писатели твърдят, че по тяхно време, когато Рим завзел Македония в средата на ІІ в. пр. Хр., само благородничеството имало до известна степен македонско самосъзнание, докато войниците и останалото население, принадлежали към други етноси.ТАКА С ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ДРЕВНАТА МАКЕДОНСКА ДЪРЖАВА, само около 200 години след като се утвърждават на Балканите, БЪРЗО ИЗЧЕЗВАТ И МАКЕДОНИТЕ, за разлика от елините, траките и илирийските племена, които видно не се нуждаят от определена държавна подкрепа за съществуването си, което потвърждава схващането за чисто етатисткият характер на конгломерата, визиран под понятието древномакедонска народност.

@@trajkovkire Много си исторически необразован. Не България, а Сърбия ви окупира и прави Вардарска бановина Южна Сърбия. Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 - 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименованието ѝ произхожда по името на река Вардар. ВАРДАРСКА БАНОВИНА -ЮГОСЛАВСКИЯТ СИБИР Подробности и конкретни примери от опита на тогавашна Югославия да заличи колкото е възможно повече народностната и езиковата идентичност на българите и на албанците във Вардарска Македония и в Косово. Сред цитираните примери от различни документи има и такива с драстичен характер. Като например случаите на побои над български деца в някои училища, починали впоследствие, заради това, че не са отговорили, както се полага, на един или друг въпрос. (А тези деца често просто не са знаели добре сръбски, на който език се е водило цялото образование.) В изследването става дума и за начина, по който били подбирани учителите във Варданска бановина (или в т.нар. Южна Сърбия), за това, че те са били хем проводници, хем понякога и жертви на налаганата от властта образователна политика към населението с несръбски етнически характер................ Сред споменатите цитати от документи от онова време се срещат изрази като: „То може само със сила да се държи и да се накара да уважава законите.“ (отнася се за по-възрастното българско население във Вардарска Македония); „Оня, комуто се свиди да даде един динар за просвета, ще дава 10 динара за арести и жандарми.” (изявление на депутат от сръбската Скупщина, направено през 1922 г.); „Да се настоява сред нашата училищна младеж да се утвърждава убедеността, че нито техните родители, нито техните предци нямат нищо национално общо с формирането и живота на българския народ.“ (позиция на Светозар Прибичевич като министър на просветата, заявена през февруари 1922 г.) и др Сръбската училищна пропаганда в македония kzfaq.info/get/bejne/Y7GSdLeDuq-0hok.html Песен за сръбският терор в Тиквешко, Македония 1913г. Текст: Тежка е мъгла паднала над нашата Македония - българска земя най-мила. Не тежка мъгла паднала, най ми било робство кърваво на гърци, сърби проклети. Поповете вси избесени, даскалите вси разстреляни за език роден, български. Сал една опора остана, кай шо мисли на народ добро - нашето родно ВМРО. Ке се борим за свобода, за нашата Македония - за сите българи заедно... Само защото бяха българи kzfaq.info/get/bejne/erWGhJecsceYeHk.html kzfaq.info/get/bejne/erWGhJecsceYeHk.html&t=2319s kzfaq.info/get/bejne/kNdjYKmYmqfceJs.html

@@trajkovkire КАК СЪРБИТЕ ИЗБИВАХА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него. Ролята на Македонската младежка тайна революционна организация и на Тайната културно-просветна организация на македонските българки В това отношение много показателна е заканата на шефа на скопската полиция Будимирович пред адвокатите на подсъдимите студенти: "Вие успяхте да спасите повечето от затвора, но сега по-лесно ще ги стигне куршумът" {Revue de droit international, No 3/1929}. Властта е чувствувала, че Македонската младежка тайна революционна организация/ ММТРО/ живее и по-нататък не само чрез освободените от съдебно дирене членове, но още повече чрез неразкритите. Затова нейните органи са заявявали открито: "Вече няма да завеждаме съдебни процеси, а направо, без съд ще избиваме провинилите се." И наистина тази закана бе изпълнена, и то буквално, още веднага след приключването на процеса - през 1927 и 1928 година. В духа на жестокото изявление на скопския жупан - полковник (по-сетне генерал) Наумович: "За око - глава, за зъб - челюст!" Следните примери ще докажат това красноречиво. Два дена след произнасянето на присъдата в Скопйе на улицата в Струмица бива застрелян членът на ММТРО Тома Куюмджиев (12.ХII.1927). На 29 декември същата година в Неготино в ранни зори бива застрелян младежът Георги Ангюшев, също член на ММТРО. Един месец след това, на 31 януари 1928 г. в Тетово на улицата с три изстрела бива убит местният млад адвокат Борис Стоянов Андрейчин, проявен и уважаван българин в града. През декември 1928 година в затвора е направен опит да бъде убит осъденият на 10 години студент Димитър Чкатров, един от героите на Студентския проиес. Затворник албанец бива натоварен от полицията да убие с нож тоя студент. Той се опитва да извърши това, но успява само да го нарани в гърдите пред спокойно наблюдаващнте стражари. Обаче притеклите се на помощ другари Нецев и Андреев обезоръжили убиеца и той не успял да довърши пъкленото си дело... Властта обявила албанеца за невменяем и с това инцидентът приключил. През есента на същата 1928 година (20 октомври) е убит при гара Йесенице (Словения) студентът Кирил Ципушев от Радовиш, член на ММТРО и продължител на организационното дело след осъждане на неговите другари. Следващата година (13 август 1929 г.) Щип бива потресен от подобно злодеяние: убит е в мазата на полицейския участък студентът Благой Монев, един от освободените в Скопския процес. След освобождението продължил следването си в Белград, но бил извикан в родния си град Щип "за справка", изтезаван в полицията от известния Каламатиевич и след това заклан. Почти по същото време е дирен да бъде убит друг освободен от студентския процес младеж - Петър Хаджипанзов от Велес, в момент, когато се намирал в едно село във Велешко. Узнал за съдбата на Монев и предупреден от приятели, че е дирен от жандарми също "за справка" успява да избяга чак в Черна гора и да заличи временно следите си, докато се постави под закрила на други обществени фактори, независими от властта. По-късно в Дойран бива застрелян през прозореца на спалнята му младежът Кольо Чакъров, също активен член на ММТРО, а през декември 1931 г. в Гевгели е убит пламенният Трайко Попов, също член на ММТРО, заедно с баща му Теохар Попов и верния му другар Илия Иванов Димов, член също на младежката организация. Като реакция срещу всички издевателства на сръбската власт около аферата със студентите ВМРО извърши няколко въоръжени акции, най-внушителните от които са две: убийството на генерал Ковачевич сред Щип, посред бял ден, от младежите Развигоров и Лилинков, през октомври 1927 г., и убийството на мъчителя на студентите Велимир Прелич, главен префект при Бановината, извършено от героинята Мара Бунева (януари 1928 г.) на улицата на Скопйе, покрай Вардара. Цял свят разбра, че този атентат бе заслужено наказание за един от злодеите над македонската младеж. След това обаче се заредиха нови репресии от сръбска страна и цяла Македония настръхна. Неспособни да уловят неуловимите, сръбските власти съвсем изгубиха равновесие и почнаха да избиват по улиците на градовете съвсем невинни, но отявлени българи, като например аптекаря в Скопйе Милан Генов (застрелян от органи на властта в аптеката му посред бял ден на 15.II.1928 г.), прилепския търговец Иван Бояджиев (на 31.III.1928 г.), Георги Николов от Кичево (на 3.IV.1928 г.), Александър Шекеринов от Щип (на 22.V.1928 г.); сред Щип (Ново село), край р. Отиня биват застреляни от засада баща и син Мише и Христо Гавраилови (29.XI.1927 г.), в Марийово кметът на с. Бач, Битолско, Мицко Ташков Солаков (21.III.1928 г.) и ред други, в различно време и в различни селища, като Йоше Гламбички от с. Глобочица, Преспата, Тасе Ангелов, Иван Стоянов, Никола Христов, Гьоше Инчов - всички от с. Саса, Кочанско - всички жертва в изпълнение на заканата на жупана полковник Наумович; "За око - глава, за зъб - челюст" - избивани като кучета по улиците.

@@trajkovkire Дано някога изтрезнееш от пиянството и прочетеш тази книга.Анрѝ Позѝ[ е френски политик, дипломат и публицист. Дълги години работи за френските и английските тайни служби на Балканите и в Източна Европа. В книгата си от 1934 г. „Войната се завръща Анри Пози описва сръбските издевателства над мирното българско население във Вардарска бановина, Южна Сърбия. Също и за сръбската пропаганда сред хърватите и бошняците в Кралска Югославия. Неговият труд е забраняван в Югославия и Гърция, а Върховният съд в Белград го осъжда на 20 години затвор заради разкритията по отношение на начина, по който са третирани българите и хърватите в пределите на кралството. Анри Пози Из “Войната се завръща“ 1934. kzfaq.info/get/bejne/nriRdquGt6uxc58.html аудио книга kzfaq.info/get/bejne/r6mdeZiAl8vJm58.html част 1/5 kzfaq.info/get/bejne/r6mdeZiAl8vJm58.html&t=3906s част2/5 kzfaq.info/get/bejne/nc-lpMuQm7y8hKc.html част3/5 kzfaq.info/get/bejne/bshpjNNqspnXkZc.html част4/5 kzfaq.info/get/bejne/g8qPh7ti0rXZimw.html част 5/5 kzfaq.info/get/bejne/q8VhfdiV0pjen5s.html Из " Войната се завръща" В ДОЛИНАТА НА ВАРДАР "В жилището, където влязох малко по-късно, при идването ми майката бдеше над едно момиченце на 10-12 години. Преди два дни, заловено ненадейно да говори български с една от другарките си, детето било силно бито до кръв. Неговият кръст и бедра бяха само рани. То едва се движеше и пищеше от болки, когато се опитваше да върви. Беше обаче предупредено, че ако отсъства от училище, или отидеше със закъснение, изправителната мярка ще бъде подновена."...................... ••• Аз видях следното: В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им. “Мръсен българин! Македонски свиня! Аз ще те науча сръбски!” Запасният поручик, който ме придружаваше - един хърватин от Загреб, с когото се запознах идвайки от Белград - ми каза: “И това, което тия хора правят тук, ще искат да върнат у нас. Това са демони - не хора!”