www.bgsport.eu...
Маркови спортни стоки на изгодни цени!
Около 124 хил. млади хора в България нито учат, нито работят. Държавната статистика отчита спад, но причините за тези данни не са достатъчно изследвани, посочват експерти.
Според нея не е изследвано достатъчно какви са причините за тези данни. Възможните причини може да се коренят в ниското образование, неграмотността, да са свързани с това, че няма нужните умения, които работодателите търсят. „Дали причините са в съвременните форми на труд и заетост, които не са регламентирани законодателно и от там една значителна част от младите хора не са видими за държавната статистика, недоверието на младите към институциите или има и други причини, които не можем да видим“, коментира Сачева. И допълни, че темата периодично се повдига в публичното пространство, но все не успява да стане център на политическите решения и не може да влезе в политическия дневен ред.
Организаторите на форума от Центъра за изследване на демокрацията посочват, че младите хора на възраст 25-29 г., които нито работят, нито учат или се обучават (т.нар. група 25+ NEETs), са често пренебрегвана група в социалната политика на България. Това поколение стартира своя професионален път непосредствено след икономическата криза през 2008 г. Изправени пред неяснота и несигурност по отношение на работата и социалното си благополучие, тези младежи много по-често са икономически неактивни или заемат несигурни работни места.
Безработните младежи у нас са с 40% по-малко към септември на годишна база
"Налице са пропуски в кариерното ориентиране на младите хора в България и е нарушена връзката между образованието и пазара на труда", коментира заяви Александър Герганов.
„Един от проблемите, които съществуват при някои NEETs, е нереалистичната им оценка за това какво означава да работиш, нереалистична оценка за ниво на заплащане“, посочи Лилия Якова, научен сътрудник в Социологическа програма на Центъра за изследване на демокрацията. Някои младежи очакват много по-високо ниво на заплащане от това, което може да се предложи на един току-що стартиращ млад човек на пазара на труда, обясни Якова.
"Относителният дял на NEETs намалява", каза Искрен Ангелов, директор на дирекция „Политика на пазара на труда“ в Министерство на труда и социалната политика. През 2009 г. той е бил 20,8%, 2013 г. - 25,8%, а 2022 г. - 15,1%. Около 25% от лицата се издържат от близки и роднини", посочи Ангелов.
Тонка Караиванова, заместник главен директор на Главна дирекция „Услуги по заетостта” в Агенцията по заетостта, би искала услугите на агенцията да достигнат неактивните младежи, които никога не са проявявали интерес досега. „Имаме нужда от мост към работните места, защото това се отнася към прехода между двата етапа на живота на младежите. Това е финалът на образованието и успешното начало към приобщаването в обществото. Целта е младежите да са по-уверени при стъпването в следващия етап на живота си“, каза Караиванова.
Желая Ви приятно гледане!