Марко посети Света Гора, заедно със стрико си Углеша и в църквата „Свети Георги” на Зографския манастир, за пръв път се срещна с поп Ефрем. Тогава няколко дни прекара в общуване с него и той подробно му разказваше за богатите книгохранилища там, както и за всички народи, свързани по един или друг начин с тази прославена християнска земя, посещавана от хиляди богомолци през цялата година. При тия думи Марко се осмели да прекъсне разказа на поп Ефрем и попита:
- Отче, защо тук не срещам никакви жени? На друго место ли са отделени да живеят ?
Свещеникът погледна доста изненадано своя нов познат, замълча за известно време, но се усмихна някак разбиращо и заговори:
В края на десети век станало страшно земетресение, отразено изключително вярно в една песен, която слушах още като дете. Затова ще ти кажа песента и сам ще разбереш отговора на въпроса, който поставяш:
Това е истината, предавана в песен или в разказ и забраната се спазва много строго. Само сръбският крал Душан, като се самопровъзгласил за цар, дошъл тук с жена си и малкият си син, но живели в отделни манастири и почти не се виждали. Направил много големи дарения на манастирите, златна утвар и още много различни дарове, но дали е успял да откупи нарушаването на забраната и грехът си за отцеубийството, само Бог знае…- сложи край на този въпрос свещеникът, а Марко стана и мълчаливо излезе..