Исая 58 глава
1 Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба
и изяви на народа Ми беззаконието им и на Якововия дом - греховете им.
2 При все това те Ме търсят всеки ден и желаят да учат пътищата Ми;
като народ, който е извършил правда и не е изоставил постановлението на своя Бог,
те искат от Мене праведни наредби и желаят да се приближат до Бога.
3 Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия
и изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
4 Ето, вие постите, за да се препирате и карате и за да се биете нечестиво с юмруци;
днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе.
5 Такъв ли е постът, който Аз съм избрал - ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?
6 Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови,
да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените
и да счупваш всеки хомот?
7 Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни?
8 Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне;
правдата ти ще върви пред теб и славата Господня ще ти бъде задна стража.
9 Тогава ще призоваваш и Господ ще отговаря! Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме!
Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи,
10 ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа,
тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне;
11 Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша
и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина
и като воден извор, чиито води не пресъхват.
12 И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места;
ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Възстановител на развалините, Възобновител на места за заселване.
13 Ако отдръпнеш крака си в събота, за да не вършиш своята воля в святия Ми ден,
и наречеш съботата наслада, свята на Господа, ден за почитане, и Го почиташ, като не следваш в нея своите си пътища и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,
14 тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята и ще те храня в наследството на баща ти Яков;
защото устата Господни изговориха това.