Няма как да не е по-различно в компанията на политолога Дария-Лора Дачева и журналиста Симеон Иванов.
Ползваме ли днешните клишета - те са от поколението Z, но ако избягаме от тях - Лора и Симеон са бъдещето, което положително ще разлюлее статуквото. Какво се случва, когато поколението „бъди промяната“ задава на президентите на България въпроси за ролята на президентската институция, световните проблеми, бъдещето, грешките по пътя?
В третия епизод на поредицата „ Президентът говори“ посрещаме президента Петър Стоянов. По време на управлението му в България се случват ключови събития: подаването на молба за членство на България в НАТО, започването на активните преговори за присъединяване към Европейския съюз, историческото посещение на Бил Клинтън и др. Няколко десетилетия по-късно си задаваме въпроса дали миналите времена са били заредени с повече политически и обществен заряд или времената са били с други нрави? Днес президентът Стоянов е убеден, че „предразсъдъците на миналото не бива да ни сковават, когато работим за днешния ден и бъдещето, но без минало не можем. Особено ние българите с нашата сложна и скъпа ни история. Държава с над 1300 години история, в чиито корени ние търсим упование.“
С Петър Стоянов се връщаме в началото на прехода, за да разберем политическия и икономически климат по време на неговото управление. „Станах президент в едно много тежко и преломно време. Комунизмът беше паднал, България се беше измъкнала от прегръдките на бившия Съветски съюз и на комунистическата идеология. Ние трябваше да разберем по кой път да тръгнем. Имахме абсолютно разрушена икономика. Аз трябваше да олицетворявам вярата на българите, че нещата трябва да се променят и да олицетворявам пред западните финансови институции, че България може да се промени“. Днес икономиката в България е на по-различно ниво, но за съжаление има сериозен дефицит на вяра, а вярата винаги е била ключов фактор за промяна в исторически план. По думите на Стоянов нещата са се случвали, защото е вярвал в силата на думите и не е изневерявал на принципите си.
Със себе си мечтаната демокрация носи и много предизвикателства. По какъв начин е действала фабриката на лъжите в миналото и как действа днес? Как е изглеждала информационната среда преди няколко десетилетия? Петър Стоянов сподели, че е от поколението, което е израснало без интернет и може би затова се отнася с голямо уважение към съвременната технологична революция, но и с известен страх и голяма доза предпазливост. „Виждам какво се случва. Не че някога нямаше лъжи или не се разпространяваха илюзии. Вацлав Хавел наричаше този период „живот в лъжа“, но тогава беше по-трудно масово да се разпространява лъжата. Днес всеки може злоумишлено да насади фалшиво мнение, чиста лъжа, което създава много голям проблем за днешната демокрация.“ На въпроса каква е неговата кауза днес, президентът Стоянов отговаря с думите „моята кауза е да обяснявам правилно българската позиция по чувствителните въпроси в положителна светлина“.