Записът е от 14.09.2023 г. по време на събитие на живо, реализирано в Топлоцентрала, София.
Quo Vadis е заглавието на това събитие. Може би ще се запитате защо. Но тези, които са се запознали с книгата на Хенрик Сенкевич, ще хванат бързо идеята ни. А тя е, че в един свят, в който всичко гори, а хората губят ценностите си, има и други, които се стремят към нормалност. А Тихича е един от тях със сигурност.
Историята й е позната на мнозина, от доброволчески акции при гасене на госрски пожари, през подпомагане на спасителни операции при наводнения, но чист човешки активизъм. Всичко това е част от разговора, но не само... От предварителния разговор остана една реплика - „като доброволци постоянно учим нови професии, защото животът го изисква“. Говорим за това какво дава, какво взима, какво развива и къде е нормалността в доброволчеството.
Въпросите, на които се спираме в записа:
С какво не е успяла да свикне в това нашето общество до сега? Няма ли усещането, че тези, които искаме да живеем в някаква истинска „общност“ все повече се маргинализираме?
Какво е готиното на това да си доброволец? Как би го описала на дете?
Кога и как започна да се занимава с тези неща?
Каква е личната ѝ кауза?
Има ли случки и ситуации, в които си е казала - Господи в какво се забърках? Или какво ще помни цял живот?
В какви акции е участвала? Имало ли е такива в чужбина?
Как се справя с всичко и как се преборва със стреса на място (това са си доста стресови ситуации, особено в КОВИД отделение, в Аспарухово, Мизия...)
Чувствала ли се е неподготвена за нещо? А неподкрепена? Как се справя човек с това и си запазва мотивацията?
Имало ли е комични моменти?
Какво се е променило в нея с времето и всички доброволчески акции?
Кога и как е създадена Националната асоциация на доброволците - какво представлява организацията, защо я има и за какво се бори?
Как ги приемат институциите, използват ли ви?
Как ги приемат редовите пожарникари и служители, когато се включат в акция на място - има ли предразсъдъци към тях и как се преодоляват?
Привличат ли нови хора и как? Какъв типаж хора биха били най-подходящи за това?
Не е ли сложно да си на нормално работно място и да трябва бързо да реагираш в дадена ситуация? Има ли нещо, което трябва да се промени, преосмисли, за да се улесни този процес?
Как се справят като организация с резистентността на обществото към думата „доброволец“? Как се финансират?
Как издържат ежедневно да се занимавате с трагедията на хората?
Какви нужди имат в Националната асоциация на доброволците?
Водещ: Александър Куманов от Фондация "Четиридесет и две".
За тези от вас, които не са наясно какво се случва на КЛЮЧ Unplugged - това е импровизирано събитие под формата на интервю с поканен интересен гост.
***
Това събитие е част от проект "Какво можем заедно", реализиран от Фондация Дарик в партньорство с Фондация "Четиридесет и две" и Фондация ПАЦЕП и с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани www.activecitizensfund.bg
....
В събитието участват и доброволци към Фондация "Четиридесет и две" по линия на Европейски корпус за солидарност, по проект съфинансиран от ЕК.