"Разговор след 25..." филм посветен на Людмил Янков

Рет қаралды 44,287

11 жыл бұрын

Людмил Янков е единственият алпинист, носител на международната награда "Феърплей". На 21 април 1984 г. по време на българската експедиция на Еверест преодолява денивелация от 1330 м. (от кота 7170 до 8500м.) в опит да помогне на приятеля си Христо Проданов. Оцелява без екипировка на 8500м. и завинаги се сбогува с мечтата си да изкачи най-високия връх на планетата. След завръщането му в България се налага ампутация на четири пръста...
На 17 април 1988 г. по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх "Камилата" край Мальовица загиват двама кюстендилци -- героят от Еверест, поетът Людмил Янков, и талантливият млад алпинист Стоян Наков.

Пікірлер: 33

@Jgalit_Nosorong 3 жыл бұрын

Човекан...Людмил Янков пример, ярък пример в днешното безверие и безвремие...Почивай в мир ! Благодаря Александър, книгата Ви вдъхновява !

@rosenkarpuzov8514 7 жыл бұрын

Поклон !!! Велик дух остава завинаги Людмил !!!

@ivanvladovski6665 Жыл бұрын

ЕН8710ВМ

@psiho92 6 жыл бұрын

Помним!

@UBIGI 10 жыл бұрын

Това не е филм, това е Сага за един Герой! Български герой! Поклон Бате! ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА ВИ, ЛЮДМИЛ ЯНКОВ - СТОЯН НАКОВ!

@DrohoBG 10 жыл бұрын

Поклон пред Л.Янков Винаги в сърцата ни.....#hristohristov 8:32

@sleepydreamdealer 3 жыл бұрын

******Колко сладка, ума и спокойна е пораснала дърщерята на Людмил Янков. Сигурна съм, че ако я вижда отнякъде, той е щастлив. По-щастлив от качването на който и да е чутовен планински връх. А доколкото знам за него от поезията му и разкази за него, той е един истински сърдечен, духовен, талантлив човек, лишен от грубата амбиция на алпинистите-спортисти, чиито хъс стига само до последния изкачен метър на осемхилядника, без осъзнаването какво това му носи в духовен план срещата с тази недостъпна територия, преклонението пред Природата. И крайното разбиране, че не алпиниста покорява върха, а върха покорява алпиниста.

@kirilpetrov4184 5 жыл бұрын

Поклон ! 🇧🇬

@user-cc9su2xx3l Жыл бұрын

Да зарежеш мечтаният връх на 100 и няколко метра за да спасиш приятеля си нямам думи голям човек истински.Господина скулкур се изрази много правилно.

@hope6571 5 жыл бұрын

Извинявам се за незнанието си, но каква всъщност е причината Христо Проданов да започне да бедства?

@kremenacakova2942 5 жыл бұрын

Не предвиди време и за връщане.Качи се в 18h.някъде на върха и е стоял прекалено мн.време.На връщане го застига буря.Изгубва си ръкавиците.Спалния чувал му е в раницата,която оставя под върха.Людмил тръгва в бурята и стига до раницата на Христо .Почти до върха.Двамата са били мн.близо един до друг.Но на Людмил силите стигат до там.И там прекарва до сутрунта.Голям мъж беше!Поклон и респект!

@kirilpetrov4184 5 жыл бұрын

Kremena Cakova А дали Людмил Янков е ползвал кислород,защото на такава височина една вечер е героизъм граничещ с фантастика.Подвига му е ОГРОМЕН ! Поклон !

@kremenacakova2942 5 жыл бұрын

Той замръзва там почти.Халюцинира.Много тежка нощ.Това съм го чела в книгата му Мечта отвъд долините.Бутилка с кислород намира закачена на парапета .Точно с тази бутилка Христо май е ранил шерпата си без да иска.Щото точно оттам шерпата се връща.Просто прочетете книгата.Там пише всичко.Кислород не си спомням дали е ползвал.Историята не помни друга такава саможертва и героизъм.❤

@kirilpetrov4184 5 жыл бұрын

Kremena Cakova Благодаря,ще намеря книгата и ще я прочета !

@eliva5422 4 жыл бұрын

Много обстоятелства се събират. Най-вече късното тръгване, забавянето по пътя и това, че остава без ръкавици. Нощ на това място без кислород и с открити ръце значи смърт. Всички от екипа казват, че щом са го чули, че е в 18.00 ч. на Еверест първоначално са се зарадвали от постижението и веднага след това са изтърпнали от ужас, защото всички са знаели, че е станало много късно и той няма да успее да слезе. Но и Западният път е бил много кофти място и вече не се катери. Имало е и буря. Ицо е можел да се откаже в момента, когато шерпата се връща. Избрал е да продължи, въпреки, че е съзнавал, че е късно и шансовете му са минимални.