Солницата е праисторически град, разположен в България, близо до съвременния град Провадия. Смятан от археолозите за най-стария град в Европа, Солницата е бил укрепено каменно селище - цитадела, вътрешен и външен град с място за производство на керамика и място на съоръжение за производство на сол преди около шест хилядолетия (около 6000 г. пр. н. е.); той процъфтява около 4700-4200 г. пр.н.е. Селището е оградено със стени, за да защити солта, основен продукт в древността. Въпреки че населението му се оценява на едва 350 души, археологът Васил Николов твърди, че той отговаря на установените критерии за праисторически град.
Производството на сол е движело икономиката на Солницата и се смята, че градът е доставял сол на Балканите. Голяма колекция от златни предмети наблизо кара археолозите да смятат, че тази търговия е довела до голямо богатство за жителите на града - Варненски некропол. Наблизо е древният Анхиалос, чийто поминък е бил добивът на морска сол. Технологията на добива може да се види в Музея на солта, Поморие.
Смята се, че градът е бил разрушен от земетресение.