Архивни кадри заснети в периода 8 август 2011 г.-19 декември 2012 г. в района на жп гара Шумен.Това беше последният останал от тази серия в движение в България макар и с пулт от 43 серия.
Серийното производство и доставката на локомотивите от втората серия електрически локомотиви на БДЖ 42.000 започва с една машина-прототип Е42-01, която през 1965 г. преминава пълни тестове и изпитания в България. Модификацията е със заводско означение 46Е, специално разработена за БДЖ. По това време в Чехословакия вече се извършва първата модернизация на локомотивите серия 41.000. Доработките и подобренията при тях се прилагат и на изпитвания прототип Е42-01 и цялата строяща се вече в завода серия 42.000. До 1965 г. серията е означена Е42 (Е42-01 до Е42-20). Следващите доставки пристигат направо с новото означение. Основното, което отличава по външен вид локомотивите серия 42.000 от всички останали електрически и дизелови локомотиви преди и след тях в БДЖ е новото технологично решение за изработка на коша и кабините за управление. Външните стени са отляти от полиестерен стъклен ламинат, което позволява прилагане на елегантно и дизайнерско оформление. От такъв материал е и обшивката на коша. Това конструктивно решение е приложено за първи път в Европа, като основната цел е използване на леки, некорозиращи и съвременни материали. Договорът за първите 20 локомотива е сключен през 1964 г., прототипът е строен и изпитван през 1965 г., а самите машини пристигат в началото на март 1966 г. Те са зачислени в депо Горна Оряховица и започват да обслужват вторият електрифициран участък в България Горна Оряховица - Русе. От 1967 до 1970 г. са направени още 3 доставки, с което общият брой на локомотивите става 90 единици. Факт е, че серията никога не е работила едновременно с пълния си брой машини.Преди пристигането на последната партида са бракувани 42-44 и 42-70 след катастрофи.След 1974 г., след доставянето на серия 43.000 всички машини серия 42.000 са съсредоточени в районите, обслужвани от депата Русе, Варна и Горна Оряховица.През 1982 г. е включен в състава на серията още един локомотив - 42-100. В Железопътен завод „София“ е възстановен бракуваният локомотив 42-44. 42-100 е „юбилеен номер“ (100 години от рождението на Георги Димитров).От 1985 до 1994 г., с цел подобряване на техническото им състояние е предприета генерална модернизация на локомотивите. Модернизирани са общо 32 машини (вкл. и 42-100 - модернизиран при възстановяването му), като една от основните дейности, която променя външният вид на локомотивите е замяната на командните им кабини с метални - тип серия 43, както и изграждането на изцяло нов метален кош. Всички модернизирани машини получават модификационна цифра „1“ в началото на поредния си номер в серията. След 1994 г. модернизацията е прекратена, защото поради намаляване на обема на превозите се оказва, че голяма част от локомотивите серия 42, включително и модернизирани бездействат и са оставени в резерв. От това времезапочва и постепенното им изваждане от експлоатация и до началото на 1997 г. са бракувани 21 броя. Към 2007 г. се водят в експлоатация 30 локомотива (от тях 15 модернизирани). Един от бракуваните локомотиви (42 072.9) е експониран в двора на ВТУ „Тодор Каблешков“ - София.