На двайсет километра от Бургас сияеше едно градче пред нас, едно градче със себе си заето - Поморие се казваше градчето, което със дискретност всеотдайна опазваше опасната ни тайна. Там някъде, край ресторанта скучен паркирах мотопеда незаключен. Поморие е нашта клетва, почти изречена на глас. Едва на двайсет километра отдалечена от Бургас. И тръгвахме по улички домашни, под слънчев смях и под смокини прашни, вървяхме млади, влюбени, транзитни край дворчета съвсем любопитни. Под нас любовна тръпнеше скалата целувка на морето и земята. И чувах на сърцето си синкопа аз Пейо бях, а аз пък Калиопа. Поморие е нашта клетва, почти изречена на глас. Едва на двайсет километра отдалечена от Бургас.
@FokkerTISM9 жыл бұрын
Най-красива песен! Браво Светльо!
@ninakiossovska29638 жыл бұрын
Много е красива, ама с нецензурирания текст - още по-красива :D