Едно от най-силните ви предавания! Страхотни сте!

Благодаря за дискусията, и това че се гмуркате в дълбоките води от различни ъгли е много ценно и с Проф. Вълчев ви се получава истински жив разговор....

Много силен разговор, особено последната трета. Епифанията на Андрей Райчев ме покърти, то ще да е генерационно и топологично: преживях я през 1990 г. при озоваването си в Канада, където ми се яви по следния начин: у нас човекът беше многообещаващо животно, а там - счупена играчка. Ще кажа обаче, както и преди, че за такъв разговор при тези събеседници времето не стига. Философски: от антиподите Хобс и Русо до философите, които преди десетилетия посочиха израждането на биополитиката в държава на сигурността (или държава на службите за сигурност?) Прагматично: в противовес на просветителските процеси на освобождаване, какво да се каже за конкретните съвременни процеси на заробване - либертицидни, по термина, който широко навлезе във френските алтернативни дебати. Либертицидните процеси не ми се виждат никак автоматични и ролята на университетите в тях (не нашите) не е за пренебрегване. Как обаче банките, финансовите посредници, основните медии и пр. се оказват част от либертицидния натиск? И по повод 1984 г. - да бъдеш за потребителските благини, а не за свободата и демокрацията (което тогава звучи като идеологическо клише, като каквото се употребява и днес) е към оня момент форма на съпротива.

Проф Вълчев е комплимент за предаването и България.

Технологиите ше ни затрият.

И обратното е вярно, т. е. който предпочете сигурността пред свободата, губи и двете. Кое твърдение е всъщност истината. Или пак спорим дали чашата е наполовина пълна, или е наполовина празна? "Наблюдаваното зависи от наблюдаващият". Така са заключили учените в началото на миналия век при един известен научен спор. И.... изглежда са били прави.

Не е необходимо да разменяме великата свобода за сигурност, защото най-сигурното нещо на света е несигурността и винаги ще бъде така. Най-голямата илюзия е, че човек трябва да се бори за свобода, всъщност това е вътрешно самовъзпитание и постижение на ума. Буда

Свобода не се дава,а се добива.

Имам един въпрос!Философски както всеки друг въпрос:) Може ли свободата да се сведе до избор!?Не е ли тя (идеята за свобода)"материализирана " като възможност за избор!?

от 43:03 до 46:20 мин Кой ни смущава? освободеният човек. ... и да правя от себе си друго

Интересна интелектуална провокация...

Я мислим дека има 2 вида свобода: Свобода от духът чрез материята и свобода от материята чрез духът. Като изтрезнеем как ше се напием! Може би излиза че няма абсолютна свобода? Свободен ли е Бог след като извършва тези движения? Какво пък остава за нас в такъв случай? Единствената свобода май е в любовта - там партньорите са едновремноо субект и обект един за друг. Възможно ли е да съществува общество организирано от любовта?

"Очакваме всеобщ голям разказ". Ние разказa го имаме и сме част от него, но сме изгубили връзка, сетива за сюжета, и оттам идва и нашата тревожност, и обърканост, и деградация, и неразбиране един друг. Преоткриването на разказа, на тази връзка с него, която е лична, става наложително за оцеляване на личността и общността, и е свързана с необходимостта от аскетизъм, за който говорихте в един предходен епизод. Коментрът на Тончо за свободата като неразривна от един по-широк трансцедентален смисъл, според мен, беше най-близо до истината и освежаваща добавка на фона на инак стриктно просвещенската рамка, в която беше заклещена дискусията. В този ред, ако може да си позволим да предлагаме идеи за теми в коментарите, би било интересно да дискутирате просвещенското разбиране за човека, света и общественото устройство - що е то, какво ни даде, какво ни взе, има ли какво повече да почерпим от него като решение за текущите проблеми и дали и то не се изчерпва в контекста на очакването на широко пренареждане и промяна на реда такъв, какъвто го познаваме, за което често говорите и което интуитивно много хора споделяме. Това е смела и голяма тема, но навременна с оглед на забележката, която г-н Райчев направи, че се оказва ние всъщност май не харесваме човека, който 400г просвещенски етос създаде. Прекрасно предаване и благодарности за усилието!

Поканете за разговор проф. Димитър Попмаринов, ще се получи много интересна дискусия!

В крайна сметка не става ясно какво всъщност е свободата защото за всеки отделен човек и във всеки отделен контекст тя е нещо индивидуално и различно . В тоя смисъл тя е нещо вътрешно в човека ,следователно от свобода има нужда само робът.

По- добре оставете само гостите да говорят , спокойно може без водещите.

Каква е разликата между свобода и анархия?

И все пак не се даде дефиниция какво собствено е свободата - тоест, по религиозному речено, не стана ясно какъв е катафатическият прочит на свободата, ами се ораторстваше само по линията на нейните апофатични от-стояния. За тези, които не разбират, ще разясня: говореше се само за това какво свободата не е или собствено не е, а не се говореше за това какво тя собствено представлява. И това само наглед е неадекватно и дълбоко погрешно от страна на коментаторите и на философстващите, на спекулиращите в студиото, понеже аз неслучайно намесих именно тези религиозни техники и похвати, за да го разтълмя или поне да опитам да го изсветля - защото: свободата е точно толкова "светла" по своето естество, вътре своята истинска същност, колкото "ясен" е и Бога и Неговото Собствено Име, а не някакво си там поредно и никогаж последно Прозвище в контекста на определена култура на интерсубективно, и все пак субективно!, възприятие за тия работи! Това, което искам да кажа с въпросното сравнение между Свободата и Бога, е, че (и тук ще изопача с много една знаменита фраза на древния софист и нихилист Горгий, но с цел да ползувам неговата максима като матрица за онова, което ще предам): Свободата няма собствена природа! Но и да има, тя не е постижима! Но и да е постижима, тя не е споделима! ... Свободата-В-Себе-Си е нещо трансцендентно, което нам е непонято и което излиза отвъд рамката на нашата конкретна, та да не кажа конкретарска, и приватна представа за нея, а и за всички, подобни ней неща! Бидейки, поне през повечето време, крайни и пределни същества, ние, хората, не можем да размием и да премахнем по този начин очертанията на клетката около си, чиито решетки всъщност ни служат като начин за идентификация на самите себе си в контекста на другите приватни, пределни и ограничени неща, които ни заобикалят! Даже и светът като такъв за нас е повече свят на конкретности, на предмети и на импониращите им в нашите глави понятия, отколкото да биде ... светът като такъв, като безкрайност, безпределност и безметежност на съществуването/съществуващото във вечността! Защото чисто и просто последното ни отрича - като азност, като някакво "мен", като личност, затова и прочее дори и Бог в последните хилядолетия вече е личност и общението с него е нещо лично, а не .. безлично и с някакъв си там принцип зад нещата, който се постигал посредством метода на отказа от себе си и от всичките тия нещица - присъствия, притежания и желания .. за притежания и за /нови/ присъствия..... Ние сме граничност, ограничение и граница, а свободата е в строгия смисъл на думата от-граничение и състояние на безграничност! И точно това, тая безкрайност, безпределност и безметежност, тая липса на конкретност и предметност - на границите, в които аз съм и които аз представлявам!, именно то да се явява същността - ако въобще тя може да има и да се нарече същност, защото това е по-скоро нищост и небитие, по-скоро "не", отколкото "е", та - да: това "е" свободата! Тя е всичко онова, което ние не сме, и ние сме всичкото това, което тя не е! Затова и няма как да се говори за свободата, взета като такава, като постигнатост, като резултат, а може да се говори за нея само в режим на процес и на постигане, на пътност, на стремеж: тя за нас е винаги стремеж и никога стоеж! Тя е оня заветен хоризонт, привиждащ ни се в края на пътя, който всеки път да е току пред очите ни, но и винаги да остава така далече от нашите, протегнали се да го стигнат и докоснат, ръце!

може ли проф. Вълчев да говори на български и да каже на нешенски, ако не го е срам, какво е moral narrative. Да не би да иска да каже нравствения, поучителния разказ?! The ...... referi, markeri обозначител, белег, отбелязване, бележка

Момчето с мустачките много приказва и нищо не обяснява.