Една семейна история излезе от границите на дома и се превърна в битка на два лагера - първо между роднини, после в цялото обществото.
Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове, гласи старата българска поговорка. Истината, че децата не са лесно нещо в този живот и никой не може да каже какви върастни ще израстнат. Затова и правим всичко по силите си да ги възпитаме, изучим, да разширяваме мирогледа им, да ги направим стойностни хора.
Къде обаче е границата на допутимото и недопустимото при решенията на родителите за бъдещето на техните деца? Доказано е, че тийнейджърите при съзряването си са подложени на мощни вътрешни чувства под влияние на хормоните, които силно влияят върху адекватното вземане на решения, но трябва ли това да се използва от възрастните като манипулация - често да задоволят егоизма си, ината си да управляват нечий чужд живот, нездравословните си амбиции?
Как се възстановява скъсаната връзка с най-близките и какви са последиците за съзнателния живот на детето след подобни сътресения? Отговорите търсим сега в Гледна точка.