Отново страхотен Андрей Райчев!

Задължително ще чакаме второ предаване по темата. Сега ще трябва да потърся Вергилий 🙂 Благодаря за интересния разговор ❤

Благодаря ви за удоволствието.

Изключително интересно ми беше това издание. По-скоро втора част. ❤

Моя любима детска книга също е на Михаел Енде - 'Момо'! Прочетох я на 8-9 години, но съм я препрочитала десетки пъти след това и като възрастен човек! Все още ми е вълнуваща! Добавям и 'Малкият принц', която също остави дълбок отпечатък в мен и постоянно я препрочитах! А после в юношеството - 'Пътуване към Икстлан' на Карлос Кастанеда! Стана ми като настолна! Разбира се и антиутопиите - '1984' на Джордж Оруел и '451 по Фаренхайт' на Рей Бредбъри!

Идеята на приказка без край е фантазията и ограниченията на хората.Книгата е дълбоко филосфска и според мен се нарежда до Алиса и Малкия принц.Стругацки са съвсем друго

Пречочитам "Пикник край пътя", 1972 на братя Стругацки

Ето ме и мен - 1.'Повест за Зоя и Шура" на 10г. Това ми е Библията.😊. 2."Денят на трифидите - на 14г. - Реалността.🤔 И - "По следите на изгубеното време" на 17г. - Това е нещото в мен🙂.

Книгите, които най-много ме оформиха като жена и човек са : Парижката Света Богородица, Под Игото, Братя Карамазови, Тютюн, Тъй рече Заратустра, Престъпление и наказание.

"Градината на мъките" - Октав Мирбо ,..

За първи път срещам друг фен на "Приказка без край"! Тя ми бе любима, заедно с "Мери Попинс".

Роня - атлично, Шпенглер - тоже, Розата и Майстора - очень харашо, падаждьом вторая част с большой интерес. Простите мои падежъй и правопис и досвидания!

Паралел между Еней и Август и същевременно обосноваване на Рим чрез по-древната култура - Елада. Май съвпадам напълно с г-н Райчев по този въпрос.

Благодаря за този разговор. 💛Продължавам да предлагам: правете план на разговора, който провеждате. В това издание полезно би било да изпишете заглавията и авторите на книгите, за които става дума. И е добре г-н Краевски да е подготвен с аргументите, които ще използва, в случая сюжета на книга, и да може да отговори на въпрос по сюжета. Стори ми се , че г-н Краевски е сякаш неглижирал своята презнтация. Специално 🙏🙏благодаря за припомнянето на "Името на Розата" от Умберто Еко. Честно: бях се опитвала да я чета 3 пъти в миналото и съм се отказвала. И сега не искам , но гледах отново филма с удоволствие, гледах го отново след като Ви слушах. Успех! ✨✨Очаквам и аз следващи части по тази тема.

На въпросът на Пилат: Що е истина? Христос е отговорил така: АЗ съм ПЪТЯ, ИСТИНАТА И ЖИВОТА! Така, че истината е нещо видимо и лесно разбираемо чрез Христос.

Някъде в коментарите Достоевски беше наречен "графоман". Несправедливо. Достоевски е пророк и ясновидец с литературен талант, който е имал злополучната идея, че може да се издържа с писане. Оттам и графоманският елемент в писанията му, сантименталните наслоения, които тук-там заплашват да угасят искрата на гениалността. Книгата, която има особена роля за мен, е "Идиот". Четох я за първи път на много млада възраст, възприех я интуитивно, въздейства ми емоционално, но при втория прочит, вече 20 години по-късно, разбрах, че много неща съм пропуснала.

Библията е Книга на Книгите! Едно е да я четеш, а друго е да я изучаваш! Тя е история, археологията потвърждава истинността и. Там е дадено световната история и нейният финал в Откровение. До тук 99% всичко е станало, остава само 1% до края на земната история.Който я изучава сериозно- знае краят какъв е!

Струва ми се "Обитаемият остров" на братя Стругацки е надграждане над "Трудно е да бъдеш бог".

Бих предложил "Броди из града вълшебник"

Засегнете 1984 на Оруел,за да си дойдем на думата.....

Някой може ли да напише заглавията за тези които не искат да разбират какво става в книгите. Андрей вече доста ми спойлна 😅, а първата книга звучи много яко

През живота си жадно четях книги, за да рабера накрая, че четенето на онова, което се наричаше художествена литература, е било истинска загуба на време дори да отделя и минута за него. Прочел си книги, за да разбереш, че хич не е трябвало да ги четеш. Разбира се, четеше се и Името на розата, и Жорж Перек, и цялото творчество на откровени графомани като Достоевски или основните творения на Томас Ман и така нататък, да не говорим за Кант и Хегел, бягайки като дявол от тамян от всяко загатване за sci-fi-нямам думи да изразя отвращението си от всякакви братя стругацки, мастори и маргарити и тем подобни явни несмаслености. Все пак, от това губене на време имаше и полза. Аз открих мисията си-заключил, че всяко докосване до философията е сам да се затварям в нейния (на философията) всеяден мисловен зандан, откриването на абсолютните истини чрез науката, с помощта на нейния метод, е онова към което подсъзнаателно се бях стремял цял живот. Така достигнах до днешното си разбиране за това какво неизбежно ще доведе до спасението на света, а именно, отхвърлянето на абсурда и глупостта, насадени ни като безобразно нещо наречено основи на модерната наука, от една страна, и от друга, неизбежният всеобщ секуларизъм (израело-палестинският конфликт няма изход без постепенното им секуларно израстване), към който развитието на истинската наука, отърсила се от глупостта и абсурда, в които е затънала днес, води непреодолимо. В този процес на когнитивно усъвършенстване аз открих не само че Маркс не е велик учен, а изобщо не е никакъв учен, да не говорим за елементи от сорта на Пол Дирак, Айнщайн или Макс Планк, за които с потресение открих, че не са нищо друго освен най-обикновени измамници, да не кажа и нещо по-лошо, безспирно и най-нагло пробутвани на народите за големи учени. Стигнах и до окончателните открития за природата на времето и пространството, което напълно ме отврати от разни нцшета, хайдегеровци и какви ли още не приносители на мисловна несретност. За да изложа тези си открития написах няколко книги (осем), но те са нечитаеми за хуманитариста, изпъстрени са с формули, които са неизбежни, ако искаш да покажеш без капка съмнение дрипите, в които е облечен грозният деформиран манекен, познат като съвременна наука. Така, парадоксално, бягайки от празнодумствата на философията и романа, бях принуден да превърна сам себе си в графоман. Стори ми се, че само това е пътят, за да бъда малко от малко разбран от широкото читателство. И ето, пръкнаха се последните две части на един роман, който сочи на ежедневния пешеходец какво неизбежно светло бъдеще го чака, без никакво усилие от негова страна, бъдеще описано без да се прибягва до нито една формула, ако изключим, че едно и едно е две е главният чук с който само̀ себе си кове това светло бъдеще. Стана много дълго, затова свършвам до тук.