Никога не сме тръгвали за някоя държава с толкова противоречиви мисли. Не знаем какво да очакваме. Всичко, което прочетохме и което наши приятели ни разказаха беше съвкупност от две крайности. Или хубаво или лошо. Гледахме снимки, но те по-скоро ни объркваха още повече, отколкото да ни помогнат, защото с тях всеки защитаваше тезата си. Това, че по права линия тази малка държава е на около 900 км от нас не я правеше позната. Въпреки всичко ние искахме да я видим. Неизвестното винаги ни е привличало, различното ни зове. Затова тръгваме. Време е... Нека сами се уверим във всичко, което чухме и прочетохме и сами да преценим, ние от коя група хора ще сме, тези, които я харесват, или от другите. Тръгваме за тази непозната, но желана Албания, като оставяме вкъщи остарялата информация и предразсъдъците за албанския реотан или за мита колко са тъпи албанците. Вземаме куфарите, камерата и доброто си настроение и хайде на път. Сигурни сме, че има какво да се види, да се научи и изживее в тази толкова различна страна. Усмихваме се и казваме...
Здравей Албания!!!
P. С. Македония май не ни хареса много и ни изненада със силен и много студен дъжд за "Добре дошли", после реши дъжда да го обърне в сериозен вятър и леко ни притесни, но Албания имаше други планове за нас и ни посрещна със завидните 25 градуса!!! Как да не я харесваш тази прекрасница???