Od koga dojdoa gadnite komunjari na vlast,pustos i beda ja napravija sekoja peda od Makedonija

Порано Цеци, Лукаси, Шемзи, само во Прилеп одеа. Сега секое село има некакви компиријади, ајваријади и слични ,,културни" манифестации, ваљда заинтересираноста на просечниот Македонец за ,,култура" (лол) опадна. Зошто да иде до Прилеп, ќе ја види Светлето во Берово или во Каменица.😂

Одлична анализа и репортажа за тоа каде беше Прилеп, а каде е денес. Со незаинтересирана локална власт, фрлање на топката од еден на друг без конкретно решение ете после 10-на година што успеаа да направат последните двајца градоначалници кои појма немаа што треба да работат и речиси сите манифестации ги уништија и ги дадоа на други да ги организираат кој пак гледаат само да заработат и ништо друго не им е битно. За жал.

Analizata i ne e losa voopsto, no ednas za sekogas lugevo treba da razberat deka ne moze sekoj eden grad da bide privlecen za turizam. Ednostavno Prilep nema potencijal za turizam. Aman, skelinata so tutun seuste se na sekade po ulici, trotoari, javni povrshini… Da ne zboruvam za mizernata gradska reka, mentalitetot na lugeto itn. Ednostavno nie kako drzava treba da se dogovorime kade ke razvivame turizam, kade industrija, kade zemjodelie. Edinstveni gradovi so potencijal za masoven turizam se Ohrid, Skopje, Bitola Krusevo i Kratovo - no vo poslednive dva treba dosta mn da se vlozi najprvo, a dodeka za eko i ruralen turizam eventualno Berovo, povtorno Krusevo i Kratovo i planinskite predeli okolu nekolku gradovi kako Tetovo na primer. Za balkanskiot pazar bi mozele da odime i so ponuda na manastirskite kompleksi i nekoi sela. Toa e. Aman vrazumete se, nit sme Spanija nit sme Svajcarija. I ova ne go zboruvam na prazno, sum posetil 45 drzavi dosega i znam kade moze i kade ima potencijal. Prilep treba da se razviva kako industriski i zemjodelski centar ako sakame ednas da mrdneme od dnoto vo koe sto sme zakopani tokmu poradi toa sto sakame se, a sme sposobni za mn malku.

Sekoja cest na Marjan fakt e deka go smeni kompletno likot na gradot a site ovie posle nego ne se ni potrudija da go odrzuvaat napraenoto vo negovo vreme, mizerija nevidena a se lutat ako im dades kritika.

Одлична анализа....

👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍

Pozdrav do Srebre BRAVO MOMCHE

ova den denes postoi vo rumunija

Одлично интервју....

Има многу што да се каже тука во овој музеј ако некој го интере3сира може и да се пража за тие лисотви што се внатре во стаклото што значат што пишува на нив и така натаму ,но бидејќи е така набрзина снимено направете и дел2 ова не е само толку во музејот има и на другата страна што да се види каже па дури сега направена дирама од тајната куќа каде што веќе е снимена работата како што се правеле пушките така и двор направен и понатаму ма пушки и други работи не кажавте по детално во која ќуќа е тоа и тоа која година кој град коењ село дали таа куќа е направен музеј нештои и тн и тн и овој историчар бил незнае да каже подобро неко само скока и крати и штарко не прашува туку само така колку да се сними не ко кажувајте овој музеј само толку нема повеќе што да се каже за него и сними во него има и понатаму .... Следен музеј пробајте музејот Илинден кој е одамна не работи па можда е веќе направен и реновиран за жал како и сите други останати музеј во градот кјој не рсботат нели само ако работат1 годишно како и во прилеп исто така ни еден музеј не им работи секогаш затворен нема туризам со затворени миузеји приолеп кај мене кај тебе секаде во Македонија без музеј ако има еден грат тоа е симболот срцето помошта ајде ако не е срцето но тоа треба да се има ако е одлучено да има еден град музеј тогаш треба да биде во функција секогаш да работи од понеделник до петок немора за викенд али штета за градовите кој имнаат музеј а никогаш не работат кога треба нема туризам со затворени муизеи за жал то е сликата на Македонија од страна на истортиско значење на градот и Македонија па и на градовите жално 6 музеи да не рабоат срамота а се валат дека Крушево било ова она џабе се валите кога неможете едни музеи да ги отворите со работа добро е лугето да знаат дека во Крушево има 6 мизеи кој работат и да има што да видат освен Тоше па Тоше и толку не е само Тоше пред Тоше имаше некој друк и тн и тн али тоа е тоа за жал томче не знај што прај занесен на сите страни а домапшното она не го гледа како интерес за граганите и туристите да се граганите на градот ваалрт дека имаат музеј доста е веќе таа стара мода Тоше Колбасите Локумот снегот демек и толку дајте ваму музеј и тоа што го имаме го немаме стои затворено ништо или стои разрушено од мајстори и се чека пристап или е целосен но е затворен тоа е сликата а треба исто така да дадат и музеите 6 да се во вункција тоа е како додаток за туризам ио убаво ќе биде да има што да се види и посети али џабе имаме а немаме е работава ....

Сопствениците на приватните компании толку се потрудија тука да не остане човек, сега што е проблем? Сега нека си слезат во погон и нека си работат со фамилиите. Таман ќе се потсетат што значи малку физички труд. Поздрав за сопствениците!

СИТЕ ЖИВОТ КЕ ДАДЕМЕ ЗА МАКЕДОНИЈА... НАШИТЕ СОБОРЦИ ЗАСЛУЖИЈА СПОМЕН ПРИГРАДЕН, БОЖЕ ЧУВАЈ ЈА МАКЕДОНИЈА... И СПАСИ ЈА ОД ОГНОВИ ЗЛИ

Дали ги знаат кој се терористите?

Тие го направија тоа, сега сакаат да го спречат? Мислам хелоу!?

Треба сите споменици на терористите да им се рушат

Борете се.

Vi posakuvam blagoslov i pozdrav od Slovenija!

Да,ама ако не ја викнеа Марија Шерифовиќ која му заби нож и на сред плоштад рече СЕВЕРНА немаше да биди.

Држава? кај има држава? Македонија?абре будали земете правете држава зошто шипоината си прави своја држава во Македонија

Анрѝ Позѝ „ Из войната се завръща“ -В ДОЛИНАТА НА ВАРДАР "- Един ветеран от войските на крал Петър, който посмя да отиде и се установи съвсем сам в една област, кипяща от революционери. Един истински сърбин! Той извика в Кратово двадесетина от старите си приятели и ги настани в изоставените земи и къщи, раздаде им пушки, които поиска от полковника на Велешкия гарнизон и за няколко месеца, благодарение на него, страната бе очистена от българите, които заварихме при идването си. Със собствените си ръце той е убил девет. Той даде такъв пример на патриотизъм и енергия, че Негово величество, когато идва миналата година в Скопие го поздрави, произведе го офицер и го декорира с орден. Господин Йованович не Ви ли разправи историята с женитбите? Не? Заслужава да я чуете и това е една от заслугите, за която Негово Величество най-много възхвали Мина. Подперфектът прекъсна, за да прати по дяволите сина си, който бе дошъл за трети път да го предупреди, че съпругата му го очаква за вечеря. Детето, обогатено с половин динар, отиде да си купи бонбони, а г-н Николич продължи. - Представете си четиринадесет от приятелите на Мина дошли ергени в Кратово, не намират жени да се оженят. При все това жени не липсваха, вследствие на факта, че половината от мъжете бяха забягнали или лежаха в затворите, но никоя не искаше сърбин. А! Това не трая дълго. Една неделя Мина събра жените от градчето и каза на приятелите си да избират. Те взеха 11 жени, чиито съпрузи бяха минали в България. Жените крещят, че са вече омъжени. Аз разтрогвам брака ви! - каза Мина. Въпреки това те отказват, а също отказаха и трите млади момичета, които бяха избрани. Тогава Мина ги привърза за масите, четиринадесетте, и те бяха бити от мъжете, които трябваше да станат техни съпрузи, докато загубиха сили да викат. После Мина ги предупреди, че ще повтори същото следваща неделя, и после всяка следваща неделя, докато е нужно. … И това се повтори три последователни недели пред очите на цялото градче, докато казаха “да”. Мина повика един поп от Стара Сърбия и венчаха ония, които Мина в името на краля бе развел, а другите - веднага след това. Като свадбен подарък всеки съпруг отнесе в къщи тоягите, с които току-що бяха си служили. Всичките имаха деца. Една от разведените има две наведнъж! Аз нямах време да отида да видя поручик Мина и съжалявам за това. но често след тая юлска вечер, когато добрият г-н Николич във Велес ми разказа историята за женитбите в Кратово, аз си мислех за радостта, която са изпитали, след като са научили единадесетте прокудени там, в България. Изразих на Йованович възторга си от поручик Мина и съжаленията, че неговият пример не се следва масово. - Но следва се! - ми възрази представителят на Прес-бюрото - Нашите свещеници не се колебаят да венчаят веднага един военен или чиновник, който желае да се ожени за съпругата на някой забягнал. Само в Скопие и околностите му мога да наброя повече от 20 примера. - Трябва ли жената да даде съгласието си? - Слава богу - ми отговори Йованович, смеейки се - в Южна Сърбия не ни липсват орехови дървета, които правят да омекне и най-упоритата жена. В повечето случай, обаче, те самите схващат задълженията си. И родените от тия бракове деца, чудно нещо, са почти винаги момчета, сърби сто на сто. Аз видях в едно село между Велес и Щип една от тия “повторно омъжени”. Тя играеше на прага на портата си със сина на сърбина, едно хубаво детенце на 3-4 години. Бе тъй нежна с него, че познавайки историята и чрез своя водач - един югославянин от Хърватско - останах почуден. Споделих учудването си на френски с моя спътник. Информирана за мисията ни младата жена се усмихна: - Кажете му - добави тя - че аз искам моят син да ме обича толкова, че самата аз в деня на освобождението да насоча там, където трябва куршума на неговата пушка! Сръбските колонисти, и в частност чиновниците, които успяват по добра воля или насилствено да се оженят за българки от Южна Сърбия, са предмет на предпочитане и специална почит. Белград вярва действително, че няма по-добро средство за сърбизирането от смесените бракове. Йованович, Николич, Раданович, Шимич ме уверяваха в това, доволни от резултатите, които са последвали официалните инструкции. Македонците, които разпитвах по тоя въпрос именно във Велес, Скопие и Битоля, също и различните съотечественици или френски протежета, които срещнах в Македония, ми дадоха ясна представа за употребяваните методи и за успеха на тази “бракова сърбизация”

Анрѝ Позѝ „ Из войната се завръща“ -В ДОЛИНАТА НА ВАРДАР Още данни? В 1918 г., когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 учители. Църквите притежаваха - в стари ръкописи, златни предмети, статуи, икони, фрески - ценни богатства, дело на хиляда години българска култура и мисъл. Черквите, манастирите и училищата бяха конфискувани; всички свещеници, монаси, преподаватели бяха прогонени, затворени или пратени в Стара Сърбия. Събраните в църквите и манастирите богатства, на които самите турци не посегнаха, бяха напълно разграбени. В Скопие, Щип, Велес, в 20 селища около тия градове, в областите около Охрид и Гевгели, аз намерих в училищата сръбски учители, в черквите сръбски попове. Когато попитах последните какво е станало с тази и тази скъпа икона, тази и тази статуя, с тия и тия фрески, за съществуването на които бях осведомен, те ми отговаряха - всички, без изключение - “отнесоха ги в Белград”. От показанията на всички югославски чиновници, които разпитвах по тоя въпрос - подпрефекта на Велес г-н Николич; неговия инспектор от полицията г-н Джаганетич; агента на Прес-бюрото в Скопие г-н Йованович; двама доктори от профилактичния институт в Скопие; главния секретар от префектурата в Ниш г-н Шичич, шефа на полицейската служба в Куманово; най-после югославския министър в София г-н Вукичечич - установих, че всичко е било систематично, методично разрушено в религиозната организация и националното културно творчество на българското население. “Свещениците?” ми бе казал д-р Радованович. “Ще бъдем безмилостни към тях в Хърватско.” Впрочем и в Македония! И всичко това, което е наранило до костите българското население, и което то не ще прости никога бе, повтарям го, напълно забранено с един договор, гарантиран от Франция. Нито един ред, нито една запетая от тоя договор не бе спазен от сърбите! Нещо повече. Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени. В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата “Св. Димитър”. - Какво ги направихте? - попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това. - Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори. Във Велес българските офицери, загинали при последните сражения по време на френско-сръбската офанзива през септември 1918 г., били погребани в старата църква “Св. Панталеймон”. Те били изровени от сърбите и остатъците им хвърлени за градските нечистотии. Видях известни гробища - в Щип, Градско, Куманово, Скопие, Радовист, Криволак, Велес, Кратово, Охрид - където всички надгробни паметници бяха разрушени, имената и надписите на български език изличени с удари на чук, църквите разрушени, надгробните плочи махнати и изпочупени. Тия места за покой приличат на развалини. Независимо от почитта, която във всички цивилизовани страни се отдава на мъртвите, тези гробища бяха покровителствани също и от договорите. Предпочитам да не говоря за състоянието, в което са военните гробища, малките островчета с гробове, срещани по протежение на пътя, който са следвали при отстъплението българските армии, капитулирали при Скопие. Има извършени кощунства, които отвращават!

Анрѝ Позѝ „ Из войната се завръща“ -В ДОЛИНАТА НА ВАРДАР ••• Аз видях следното: В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им. “Мръсен българин! Македонски свиня! Аз ще те науча сръбски!” Запасният поручик, който ме придружаваше - един хърватин от Загреб, с когото се запознах идвайки от Белград - ми каза: “И това, което тия хора правят тук, ще искат да върнат у нас. Това са демони - не хора!” Аз видях следното: При строежа на телените мрежи, между Гюргево и Валандово, македонски селяни, мъже и жени, копаеха вълчи ями, под надзора на сръбски жандарми. Горещината бе ужасна, повече от 40° на сянка. Един подофицер се нахвърли върху едно съвсем младо момиче, което се бе спряло до своята количка, очевидно изморено. Той я нагрубява, удря й плесница. Жертвата протестира. Един знак. Хваната от двама войника, просват жената по корем върху една купчина пръст, държат я за раменете и краката, смъкват и дрехите и десет пъти последователно бичът на подофицера се уви около кръста и ханшовете й. Наказанието е свършено, виновната е пусната, окървавена и олюлявайки се взема отново своята количка. Нито един от присъстващите на работа не бе повдигнал даже очи. Аз видях следното: Един селянин близо до селището Орасак, между Куманово и Ново село, бе привързан със смъкнати потури за едно дърво. Цялото му лице, гърбът и коремът бяха в кръв. Заобиколен беше от трима жандарми и един подофицер. Четвърти жандарм излизаше от една къща. Той носеше котка, която правеше усилие да се освободи от торбата. Дигнаха потурите на жертвата, привързаха ги под всяко коляно и поставиха вътре котката, вбесила се вече. Цялото село, мъже, жени и деца гледаха мълчаливо. Човекът, комуто разяреното животно раздираше месата, виеше от страшни мъки. “Да си вървим!” ми каза французинът, който ме заведе там със своя автомобил. “Ако се намесим, ще го оставят, но ще му раздробят черепа, след като обърнем гръб.”

Първо идете да се излекувате от Македонизма и Стокхолмския синдром, за да разберете истинския окупатор. Анрѝ Позѝ е френски политик, дипломат и публицист. Дълги години работи за френските и английските тайни служби на Балканите и в Източна Европа. В книгата си от 1934 г. „Войната се завръща“ Анри Пози описва сръбските издевателства над мирното българско население във Вардарска бановина, Южна Сърбия. Също и за сръбската пропаганда сред хърватите и бошняците в Кралска Югославия. Неговият труд е забраняван в Югославия и Гърция, а Върховният съд в Белград го осъжда на 20 години затвор заради разкритията по отношение на начина, по който са третирани българите и хърватите в пределите на кралството. Анри Пози Из “Войната се завръща“ 1934. kzfaq.info/get/bejne/nriRdquGt6uxc58.html „ Из войната се завръща“ -В ДОЛИНАТА НА ВАРДАР В жилището, където влязох малко по-късно, при идването ми майката бдеше над едно момиченце на 10-12 години. Преди два дни, заловено ненадейно да говори български с една от другарките си, детето било силно бито до кръв. Неговият кръст и бедра бяха само рани. То едва се движеше и пищеше от болки, когато се опитваше да върви. Беше обаче предупредено, че ако отсъства от училище, или отидеше със закъснение, изправителната мярка ще бъде подновена. “Употребявате ли телесно наказание във вашите училища?” - попитах същата вечер Йованович, в чиято компания и на още шестима негови приятели, между които един редактор на “Време” от Белград, привършвах вечерта в “Голямото кафе”. “Никога” ми отговори той. “За германци ли ни вземате "“Господине” ми беше казал бащата на малката ранена, “Вие видяхте как се отнасят с нашите деца. Това, което правят с децата, го правят с всички. Една македонка, която влиза в полицейското бюро или жандармерията я посрещат, като проститутка; един търговец - македонец, който дава на кредит на сръбски чиновник, не получава никога парите си и ако рекламира вземането си, той е предварително разорен; нашите селяни се огъват под тежестта на данъците и ако закъснеят с един ден с плащането им, те биват изхвърлени на улицата. Овчарите, които живеят в планината, не могат да отнасят провизии за повече от един ден; един от тях всяка сутрин трябва да идва за провизии и да дава показания в полицията за това, което е видял и чул, за това, което той и другарите му ще правят през деня. Писмата ни отварят, децата ни разпитват в училище за всичко, станало в къщи; нямаме също право да отидем от селце в селце без позволително. Но никога племето ни, което живее в мизерия и сълзи, не е било по-вярно на Македония! Когато ще трябва да се излее върху сърбите отмъщението ни, ще бъде безмилостно като Божието правосъдие.” “Това, което Ви е казал тоя човек”, ми заяви след няколко часа един от нашите съотечественици, чието дълго пребиваване в Македония го е сближило с нещата и хората, “е за жалост самата истина; няма една дума , казана в повече, която трябва да зачеркнем. Нищо не може да Ви даде идея за ужасния режим, поддържан от сръбската администрация над македонското население. Нищо повече от мъстта, която се надига. Аз познавам башибозуците. Те бяха агънца в сравнение със сърбите! Това ще свърши лошо, ще видите.”

preskapi kirii

Направете емисија за локалитетот Градот во мариовско над реката Црна

Каде видяхте да се каже за сръбската окупация 😮😮😮😮😮

Dali ima allbanci vo prilep toa ne zasega aza qarshijata nene boli kurot i za prilepqani fashisti srbofili piqka vi materina tutunoberaqi pritisok vrshite nad allbanskite sella crnilishte 90 posto se allbanci i drugi sella ne se sllushat za nishto bre hordi srbski

Toj e ilirski grad sve shtoe pred nasha era vo makedonija e ilirsko znaqi na allbancite naykata arkellogijata historijat antikata kazhuva a ne viesllavosrbski arkeollozi nikoj ne vi veruva samo llagi izmislluvate i usvojuvate vie makedonci grci crnogorci srbi tugi istorii toae ilirska historija ama gjabe vie kaj ds kopate tamu izleguvat ilirski zhivealishta naj star narod vo ballkan vistinata ve boli toa ne ne zasega nas allbancite shto ve boli vistinata

Аирлија нека е... СО ЛЕСНО нека е....

tesko na magareto od vas

Се договори ДПНЕ со Бехтел и Енка а вас ве остави бели во очите. Пак да си ги гласате мачињата, мјаууу

Шо суд е тоа? Каков суд? Сето слуги на Запад!

😂😂😂😂😂😂😂😂

Рокенерол во 90 посто од случаевите ви го уништува животот. Прво е лошо друштво, па навлегуваш во светот на алкохолот, па во светот на лесни дроги, па ако те понесе ептен и во светот на тешки дроги. Посебно свирење во метал бендови е чисто губење време во Македонија. Јас лично животот си го уништив и едвај се вратив во колосекот. Од 14 години ме понесе оваа проклета музика, а пороците ми го уништија, бракот, ме оддели од пријатели, добиваш лоша репутација во местото кај што живееш. Значи деца пазете се од такви работи затоа што се многу опасни. Опасни по живот и по све. Со таков стил на живот ќе бидеш чиста пропалица, клошар.

Најискулираниот лик во Прилеп 🤘

ekstra lik

Уникатен урбан лик....

Darko bravos za idejata da prikazuvas Prlepski urbani likovi od 90tite godina koga Prilep ziveese odlicno . Da prodolzis i ponatamu za go ozivees toa vreme i tie likovi koi go obelezale urbanoto vo Prilep

Sabato najjak

цар 🤘

Ne ste vo pravo , trebase da ima nasi makedonski peaci i bez srbite ke dojdea isto Tolku narod. Drzete se do svoeto

Tesko nas😂😂😂

Здраво Дарко. Не знам како да дојдам до контакт со тебе па затоа и ти пишувам во коментар, се надевам дека ги читаш. Во околината на Прилеп има две сепарации кои со сигурност работат и создаваат огромни количества на прашина: 1. Во рудникот „Сивец“ се наоѓа сепарација од 1977 година која константно работи без филтер и создава огромни количества на прашина кои се движат кон градот. Видливо е со голо око од планинскиот превој Плетвар. Од кога е инсталирана опремата работи без филтри. Градот се гуши во фина прашина. 2. Сепарацијата на регионалниот пат Прилеп-Кавадарци веднаш после селото Тројаци. Иста ситуација. Никој никогаш не отишол да направи проверка како што треба. Ако ви требаат дополнителни информации ве молам да ме контактирате.

Здраво Дарко. Не знам како да дојдам до контакт со тебе па затоа и ти пишувам во коментар, се надевам дека ги читаш. Во околината на Прилеп има две сепарации кои со сигурност работат и создаваат огромни количества на прашина: 1. Во рудникот „Сивец“ се наоѓа сепарација од 1977 година која константно работи без филтер и создава огромни количества на прашина кои се движат кон градот. Видливо е со голо око од планинскиот превој Плетвар. Од кога е инсталирана опремата работи без филтри. Градот се гуши во фина прашина. 2. Сепарацијата на регионалниот пат Прилеп-Кавадарци веднаш после селото Тројаци. Иста ситуација. Никој никогаш не отишол да направи проверка како што треба. Ако ви требаат дополнителни информации ве молам да ме контактирате.

Здраво Дарко. Не знам како да дојдам до контакт со тебе па затоа и ти пишувам во коментар, се надевам дека ги читаш. Во околината на Прилеп има две сепарации кои со сигурност работат и создаваат огромни количества на прашина: 1. Во рудникот „Сивец“ се наоѓа сепарација од 1977 година која константно работи без филтер и создава огромни количества на прашина кои се движат кон градот. Видливо е со голо око од планинскиот превој Плетвар. Од кога е инсталирана опремата работи без филтри. Градот се гуши во фина прашина. 2. Сепарацијата на регионалниот пат Прилеп-Кавадарци веднаш после селото Тројаци. Иста ситуација. Никој никогаш не отишол да направи проверка како што треба. Ако ви требаат дополнителни информации ве молам да ме контактирате.

Манифестацијата се вика Пиво Фест дрво едно дебилно.

Си замина човекот, одговорност нема да има од никого.

Bravo

Браво за проектот и продолжување на традицијата