След толкова години отново оставам удивен! Страхотна!

Никога не е късно да намериш нещо прекрасно, благодаря Ви!

2024, време за нов проект

Невероятно!!!Силно се надявам и моля да продължите с това начинание. Благодаря!

Направете парчета на Ботев и други революционери!!! Ако не друго ще подсетите българския народ кой бяха тези поети, какво са казвали и в същност колко е актуално в момента. Имате 1.92 хиляди абонати, нищо не е за възможностите които имате.

Колкото години да минат, не спирам да мисля за тази песен. Благодаря.

Дайте, дайте още за душата!

Още като излезе преди толкова години веднага ми стана любима. Не знам дали тогава сте осъзнали колко красиво нещо сте създали и колко ценно е.. ❤

Прекрасен проект! ❤ Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази? Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?! Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари! Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам - мечти и мисли - от що страдая. Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря! Много аз, мале, много мечтаях щастие, слава да видим двама, сила усещах - що не желаях? Но за вси желби приготви яма! Една сал клета, една остана: в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да се оплачат тебе горкана... Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба!

Какво ви е нужно?

Н. Вапцаров 24 ноември 1909г.- 23 юли 1942г. ДУМИ Има думи, които пробиват на сърцето коравия щит и наливат отрова вонлива от жлезите на свойте зъби. Има дума предател, при нея аз потръпвам, аз пламвам във миг и лицето ми - кръв, руменее, сякаш някой ми удря плесник. Не, за тях аз не искам да пиша, аз съм толкова девствен и млад, че гърдите ми искат да дишат на живот, а не на тяхната смрад... Ти лежиш окован във затвора, във главата бучи - водопад. И дочуваш уж някой говори: С в о б о д а ! Ти виждаш полето пред тебе, ти виждаш го сякаш на длан, и с някакво странно вълшебство звучи - Свобода! Свобода! Свободно, просторно размахваш косата и чуваш - звънти. И чорли перчема ти вятъра хубава дума, нали?

durti komynqgi

Страхотно!

Само напред и нагоре! Поклон пред делата на героите, дали животите си за освобождението на милата ни Родина! Поклон и пред идеята за този прочит...

Хора хайде Да съживим този проект !!! Моля моля се на всички които имат обич към нашето

Най-накрая!

Жадни сме за още от Проект зората...

Най-после! :)

"Проект Зората" са страхотни ;)

Хей, българи! Тука ли сте?!

Учете!!!

Учете ИСТОРЯ

Не е честно

А какво създава

Вие сте луди, преразказвате историята в един момент БРАВО

Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. - Почакайте - казвам, - почакайте, нека... - Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. - Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. - Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти - ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен - и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. - Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил - страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. - Да тръгнем ли? - казал. - Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя - моята - свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. - Човекът спокойно, тъй - дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? -

напред назад Обратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО] ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА

Имаме нужда от още

Жалко, че се отказа - много добре ти се получаваше. Има толкова много произведения, които си струва да възкръстнат.

Айде де нещо се забрави този проект.

Евала, Беда! Няма втори като теб!

пълен психопат че и станал човек... малко сте правили литературни анлаизи... за прошката ясно...

Това е прекрасно, нали?!

Дано ми прочетете коментара ей пичове това може би един от най - силните проекти които някога см слушал моля ви от все сърце, върнете поне на хората щастието и усмивката малко понееее .жалко много жалко че има толкова гледания ,болно ми е мъчно ми е , респект и уважение за вас хора напълнихте ми душата не бях слушал тази слова от години сега малко по пораснал наистина се замислих много,моля ви направете подобен проект,пак уважение и респект за вас,да живее България

Браво, чакам с нетърпение, новите Ви клипове!

2022* Аз също бих бил щастлив ако проектът се съживи! Уникален е и помага много! Давай "Бедааа" Ти си човека братле! ❤️

2022

Какво стана с този проект ???

Благодаря!

Какво стана с проекта

Велико изпълнение на едно от най-ембламатичните произведения в нашата литература. Не спирайте, България има спешна нужда от повече такива проекти. Стоплихте душата ми!

Кво стана с тоя талантлив човек е, къде се загуби?

Защо не учим произведенията по литература по този начин?

Настръхнах от глава до пети! Жестоко!

Моля Ви продъшжете проекта!

Винаги актуално, вечно - шедьовър! Красота - поздравление за труда и изпълнението, пеенето, играта. Други творби?

Евала <3

От всички велики български поети, вие решихте да възпеете националния предател, терорист и платена слуга на СеСеСеРе Вапцаров? До това води невежеството и историческата неграмотност.

14,11ч 27,11 БЕЛ

Много добро изпъление, кой знае може и всъщност Никола Въпцаров с такъв тон/емоция да го е мислил.