Malo Mace
0:54
11 жыл бұрын
Лео -  Наде Талевска
3:44
From The Other Side - [Danse Macabre]
1:01
Nokaut - Lebedot Bel@VinoSkop 2012
4:46
Bankrot Bluz Bend - Moja Gitara
3:27
11 жыл бұрын
Nino, Vaso & Draz@Kanal 103
2:46
12 жыл бұрын
Robotek - Napred
3:48
13 жыл бұрын
Ласер (ПМГ) - Во Шема
5:27
Пікірлер
@GR-vm9qb
@GR-vm9qb Ай бұрын
kzfaq.info/get/bejne/b9d4mqynqbbIop8.htmlsi=NjhQY_KXyGJrZ7EX
@kole19972
@kole19972 2 ай бұрын
Makedonija do Tokio.
@g.tsvetkova
@g.tsvetkova 3 ай бұрын
Преди Тито да дойде на власт в Югославия, ако попитате който и да е жител на този регион каква е неговата самоличност, той ще отговори: Аз съм югославянин. И ние от България казвахме на всичко Югославия и на всички Югославяни. Правеше се през годините така наречени събори /свиждания/ на граничните пунктове между България и Югославия , за да се срещнат и видят роднините от двете страни на границата. Всички се представяха като югославски граждани. Никой дори не беше чувал името Македония и Македонски. Тито беше този, поради екзистенциални причини и поради националистическа експанзия към Средиземноморието, който даде на тази част от страната му името „ Македония“, започвайки от училищата представата, че са неразделна част от античното Кралство Македония. И не само това, но той накара историците от своето време да започнат пропагандата, че гръцка Македония принадлежи към северната част. Може би някои биха предложили славянска идентичност. Предполагам, че славянските миграции на Балканите са започнали в средата на 6 век и първите десетилетия на 7 век през ранното средновековие. Александър Велики е живял от 356 г. пр. н. е. и е починал до 323 г. пр. н. е. Така че дори да приемем, че античните македонците не са говорили гръцки, те със сигурност не са говорили и славянски. Така че няма малко славянска идентичност нито в гръцката македония, нито обратното. И това е така, защото Северна Македония е просто човешка ПОЛИТИЧЕСКА конструкция, не е етническа приемственост, както твърдят северномакедонците.
@g.tsvetkova
@g.tsvetkova 3 ай бұрын
КАК СЪРБИТЕ ИЗБИВАХА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него. Ролята на Македонската младежка тайна революционна организация и на Тайната културно-просветна организация на македонските българки В това отношение много показателна е заканата на шефа на скопската полиция Будимирович пред адвокатите на подсъдимите студенти: "Вие успяхте да спасите повечето от затвора, но сега по-лесно ще ги стигне куршумът" {Revue de droit international, No 3/1929}. Властта е чувствувала, че Македонската младежка тайна революционна организация/ ММТРО/ живее и по-нататък не само чрез освободените от съдебно дирене членове, но още повече чрез неразкритите. Затова нейните органи са заявявали открито: "Вече няма да завеждаме съдебни процеси, а направо, без съд ще избиваме провинилите се." И наистина тази закана бе изпълнена, и то буквално, още веднага след приключването на процеса - през 1927 и 1928 година. В духа на жестокото изявление на скопския жупан - полковник (по-сетне генерал) Наумович: "За око - глава, за зъб - челюст!" Следните примери ще докажат това красноречиво. Два дена след произнасянето на присъдата в Скопйе на улицата в Струмица бива застрелян членът на ММТРО Тома Куюмджиев (12.ХII.1927). На 29 декември същата година в Неготино в ранни зори бива застрелян младежът Георги Ангюшев, също член на ММТРО. Един месец след това, на 31 януари 1928 г. в Тетово на улицата с три изстрела бива убит местният млад адвокат Борис Стоянов Андрейчин, проявен и уважаван българин в града. През декември 1928 година в затвора е направен опит да бъде убит осъденият на 10 години студент Димитър Чкатров, един от героите на Студентския проиес. Затворник албанец бива натоварен от полицията да убие с нож тоя студент. Той се опитва да извърши това, но успява само да го нарани в гърдите пред спокойно наблюдаващнте стражари. Обаче притеклите се на помощ другари Нецев и Андреев обезоръжили убиеца и той не успял да довърши пъкленото си дело... Властта обявила албанеца за невменяем и с това инцидентът приключил. През есента на същата 1928 година (20 октомври) е убит при гара Йесенице (Словения) студентът Кирил Ципушев от Радовиш, член на ММТРО и продължител на организационното дело след осъждане на неговите другари. Следващата година (13 август 1929 г.) Щип бива потресен от подобно злодеяние: убит е в мазата на полицейския участък студентът Благой Монев, един от освободените в Скопския процес. След освобождението продължил следването си в Белград, но бил извикан в родния си град Щип "за справка", изтезаван в полицията от известния Каламатиевич и след това заклан. Почти по същото време е дирен да бъде убит друг освободен от студентския процес младеж - Петър Хаджипанзов от Велес, в момент, когато се намирал в едно село във Велешко. Узнал за съдбата на Монев и предупреден от приятели, че е дирен от жандарми също "за справка" успява да избяга чак в Черна гора и да заличи временно следите си, докато се постави под закрила на други обществени фактори, независими от властта. По-късно в Дойран бива застрелян през прозореца на спалнята му младежът Кольо Чакъров, също активен член на ММТРО, а през декември 1931 г. в Гевгели е убит пламенният Трайко Попов, също член на ММТРО, заедно с баща му Теохар Попов и верния му другар Илия Иванов Димов, член също на младежката организация. Като реакция срещу всички издевателства на сръбската власт около аферата със студентите ВМРО извърши няколко въоръжени акции, най-внушителните от които са две: убийството на генерал Ковачевич сред Щип, посред бял ден, от младежите Развигоров и Лилинков, през октомври 1927 г., и убийството на мъчителя на студентите Велимир Прелич, главен префект при Бановината, извършено от героинята Мара Бунева (януари 1928 г.) на улицата на Скопйе, покрай Вардара. Цял свят разбра, че този атентат бе заслужено наказание за един от злодеите над македонската младеж. След това обаче се заредиха нови репресии от сръбска страна и цяла Македония настръхна. Неспособни да уловят неуловимите, сръбските власти съвсем изгубиха равновесие и почнаха да избиват по улиците на градовете съвсем невинни, но отявлени българи, като например аптекаря в Скопйе Милан Генов (застрелян от органи на властта в аптеката му посред бял ден на 15.II.1928 г.), прилепския търговец Иван Бояджиев (на 31.III.1928 г.), Георги Николов от Кичево (на 3.IV.1928 г.), Александър Шекеринов от Щип (на 22.V.1928 г.); сред Щип (Ново село), край р. Отиня биват застреляни от засада баща и син Мише и Христо Гавраилови (29.XI.1927 г.), в Марийово кметът на с. Бач, Битолско, Мицко Ташков Солаков (21.III.1928 г.) и ред други, в различно време и в различни селища, като Йоше Гламбички от с. Глобочица, Преспата, Тасе Ангелов, Иван Стоянов, Никола Христов, Гьоше Инчов - всички от с. Саса, Кочанско - всички жертва в изпълнение на заканата на жупана полковник Наумович; "За око - глава, за зъб - челюст" - избивани като кучета по улиците.
@g.tsvetkova
@g.tsvetkova 3 ай бұрын
во Втората Светска Војна няма такава държава като Македонија!!! Има Вардарска бановина. Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 - 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименованието ѝ произхожда по името на река Вардар. ВАРДАРСКА БАНОВИНА -ЮГОСЛАВСКИЯТ СИБИР Подробности и конкретни примери от опита на тогавашна Югославия да заличи колкото е възможно повече народностната и езиковата идентичност на българите и на албанците във Вардарска Македония и в Косово. Сред цитираните примери от различни документи има и такива с драстичен характер. Като например случаите на побои над български деца в някои училища, починали впоследствие, заради това, че не са отговорили, както се полага, на един или друг въпрос. (А тези деца често просто не са знаели добре сръбски, на който език се е водило цялото образование.) В изследването става дума и за начина, по който били подбирани учителите във Варданска бановина (или в т.нар. Южна Сърбия), за това, че те са били хем проводници, хем понякога и жертви на налаганата от властта образователна политика към населението с несръбски етнически характер................ Сред споменатите цитати от документи от онова време се срещат изрази като: „То може само със сила да се държи и да се накара да уважава законите.“ (отнася се за по-възрастното българско население във Вардарска Македония); „Оня, комуто се свиди да даде един динар за просвета, ще дава 10 динара за арести и жандарми.” (изявление на депутат от сръбската Скупщина, направено през 1922 г.); „Да се настоява сред нашата училищна младеж да се утвърждава убедеността, че нито техните родители, нито техните предци нямат нищо национално общо с формирането и живота на българския народ.“ (позиция на Светозар Прибичевич като министър на просветата, заявена през февруари 1922 г.) и др Сръбската училищна пропаганда в македония kzfaq.info/get/bejne/Y7GSdLeDuq-0hok.html
@user-dj3hz8bv2u
@user-dj3hz8bv2u 5 ай бұрын
preubava pesna ptekrasen tekst i pteubavo otpeana...bravo Dtagane
@sasesasoski5725
@sasesasoski5725 6 ай бұрын
На ранг оваа песна ми е иста со Чија си, браво Драгане
@Muhamed7244
@Muhamed7244 8 ай бұрын
😂😂😂
@kattanaosaka7593
@kattanaosaka7593 8 ай бұрын
Deo barem nosija kamerata ke te raćunat za nesto vaka samo smetaś i izgledaš podebil od toa sto si
@g.tsvetkova
@g.tsvetkova 10 ай бұрын
Терминът „фашизъм“ често и безкритично се използва като ругателство от всякакви хора с ниска историческа образованост Из Стария контитент вилнее Втората световна война. България е съюзник на нацитска Германия, а през 1942 на стадиона в Скопие играе „Македония - Скопие срещу "Левски"-София. Особеното е, че футболните отбори в много държави в Европа по време на Втората световна са били задължени да вдигнат ръка за нацистки поздрав., но единият отбор отказва и остава с прилепени до тялото ръце. На мача със скопския отбор “Македония” обаче футболистите от “Левски” не го правят. Тимоветѣ се представиха така: Македония: Дилевъ, Видовъ, Ненковъ, Богоевъ, Симеоновъ, Геровъ, Серафимовъ, Яневъ, Луковъ, Атанасковъ, Джино Симеоновъ. Левски: Алдевъ, Георгиевъ, Никушевъ, К. Георгиевъ, Радевъ, Стамболиевъ, Цвѣтковъ, Петровъ, Спасовъ, Ковачевъ, Стояновъ. ВСИЧКИ СА С БЪЛГАРСКИ ИМЕНА. Българското правителство пише оправдателни присъди на всички, които са си позволили да са срещу властта. А във Вардарска Македония започва сеч и са избити невинни хора. Значи в България има милост към онези, които са нарушили хитлеристките разпоредби, а оттатък започват разстрели. КОИ СА ФАШИСТИТЕ??????????????????????????????????? ------------------------------------------------------------------------------------------------------
@g.tsvetkova
@g.tsvetkova 10 ай бұрын
Песен за сръбският терор в Тиквешко, Македония 1913г. Текст: Тежка е мъгла паднала над нашата Македония - българска земя най-мила. Не тежка мъгла паднала, най ми било робство кърваво на гърци, сърби проклети. Поповете вси избесени, даскалите вси разстреляни за език роден, български. Сал една опора остана, кай шо мисли на народ добро - нашето родно ВМРО. Ке се борим за свобода, за нашата Македония - за сите българи заедно...
@g.tsvetkova
@g.tsvetkova 10 ай бұрын
Абе дядо, преди да ти сърбиризират името какво ти беше името??????????????????????????????? ДЕБЪЛГАРИЗАЦИЯТА НА ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ Вардарска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия. Като такава просъществува от 1929 до 1941 година, т.е. до нападението на силите на Оста на 6 април 1941, последвано от първото разпадане на Югославия. След това в голяма част от областта се установява българско управление между 1941 - 1944 година. Административен център на бановината е град Скопие, а наименованието ѝ произхожда по името на река Вардар. ВАРДАРСКА БАНОВИНА -ЮГОСЛАВСКИЯТ СИБИР Подробности и конкретни примери от опита на тогавашна Югославия да заличи колкото е възможно повече народностната и езиковата идентичност на българите и на албанците във Вардарска Македония и в Косово. Сред цитираните примери от различни документи има и такива с драстичен характер. Като например случаите на побои над български деца в някои училища, починали впоследствие, заради това, че не са отговорили, както се полага, на един или друг въпрос. (А тези деца често просто не са знаели добре сръбски, на който език се е водило цялото образование.) В изследването става дума и за начина, по който били подбирани учителите във Варданска бановина (или в т.нар. Южна Сърбия), за това, че те са били хем проводници, хем понякога и жертви на налаганата от властта образователна политика към населението с несръбски етнически характер................ Сред споменатите цитати от документи от онова време се срещат изрази като: „То може само със сила да се държи и да се накара да уважава законите.“ (отнася се за по-възрастното българско население във Вардарска Македония); „Оня, комуто се свиди да даде един динар за просвета, ще дава 10 динара за арести и жандарми.” (изявление на депутат от сръбската Скупщина, направено през 1922 г.); „Да се настоява сред нашата училищна младеж да се утвърждава убедеността, че нито техните родители, нито техните предци нямат нищо национално общо с формирането и живота на българския народ.“ (позиция на Светозар Прибичевич като министър на просветата, заявена през февруари 1922 г.) и др
@ivanafilipovska7289
@ivanafilipovska7289 Жыл бұрын
Ужасен глас.
@dimitarkaragunov653
@dimitarkaragunov653 Жыл бұрын
Ve obozavam.... vistinska makedonska istorija,,,, fali samo delot od Egejska Makedonija i Tamu nekoi ginea za Samostojna Makedonija ... Biten MK igrac bil Emanuel Cuckov
@dimitarkaragunov653
@dimitarkaragunov653 Жыл бұрын
neka se cue ,,, neka se Znae
@raznologija745
@raznologija745 Жыл бұрын
Подобро од оригиналната верзија
@koljoabdecer7096
@koljoabdecer7096 Жыл бұрын
kolku se drugsavme porano i si peevme nie sme zavisnici od vikendaski pobedi vrz obiciniot zivot ... Steta so godinite sranje stanuva se
@lilidujkovic8491
@lilidujkovic8491 Жыл бұрын
Sve pesme su predivne hvala na divnim pjesmama pozdrav mom Sarajevu 🙋‍♀🍀
@suncicadimitrievska6696
@suncicadimitrievska6696 2 жыл бұрын
Super
@dimitarpanchev9629
@dimitarpanchev9629 2 жыл бұрын
Четете истински извори бе "историчари" Сърбите изтерани от Македония са били тези които Югослаеия е била изпратила със даване на най-големите и плодородни имотии земя. По това Земята се раздава само на Македонци. Видите в архивите. Нищо верно нема в това видео, освен маниполации. Напразно сте трошили пари.
@marjanmladenovski7184
@marjanmladenovski7184 4 жыл бұрын
Se sekavam koga Gish ova isto fantasticno go peese vo MCM
@vladimirveljanoski5225
@vladimirveljanoski5225 4 жыл бұрын
MNOGU UBAVA PESNA
@vladimirveljanoski5225
@vladimirveljanoski5225 4 жыл бұрын
BRAVO
@valentinabacvarovska851
@valentinabacvarovska851 4 жыл бұрын
Прекрасен евергрин
@MICEVVV
@MICEVVV 5 жыл бұрын
ideme napred Makedonci
@Ja-ft5zr
@Ja-ft5zr 5 жыл бұрын
Sarajevsko kisno jutroo... Najljepse nesto , ko je dozivio ljubav u Sarajevu zna ♥♥♥♥
@hasanstafa5331
@hasanstafa5331 6 жыл бұрын
Velik !
@hasanstafa5331
@hasanstafa5331 6 жыл бұрын
Makedonija je mala zemlja ali Dragan je Velik !
@gomescarlyle6504
@gomescarlyle6504 6 жыл бұрын
Kako mama voli svoje mace
@icyivy2424
@icyivy2424 6 жыл бұрын
missing the good old times 😍😍
@gegata082
@gegata082 4 жыл бұрын
И мене 👍
@milosavljevsky
@milosavljevsky 7 жыл бұрын
<3
@robertszolga7371
@robertszolga7371 7 жыл бұрын
Il Pleure (At the Turn of the Century)
@crixleone
@crixleone 7 жыл бұрын
il pleure
@Iwatchvideos2009
@Iwatchvideos2009 7 жыл бұрын
great quality! I LOVEEEEEEEEEEEEEEEEEEEEE this movie! so stylish <3 Thanks for uploading!
@user-rj3ev1zn4r
@user-rj3ev1zn4r 7 жыл бұрын
Продажба на Тарот карти: facebook.com/sk.tarot/
@angelagj2859
@angelagj2859 8 жыл бұрын
СТЕ МИ ГО СПАСИЛЕ ЖИВОТОТ :D
@user-uw2do5nd3q
@user-uw2do5nd3q 8 жыл бұрын
stenje?? zuri?????
@angelnikolov7479
@angelnikolov7479 9 жыл бұрын
Mislam deka mozam da go glumam Deo :D
@dekosena
@dekosena 9 жыл бұрын
like za tolkuvanjeto na igor tolevski
@milicapaun
@milicapaun 9 жыл бұрын
1 love! always!!!
@ghhhhjjj5216
@ghhhhjjj5216 9 жыл бұрын
Deo najpameten si koa kjutis drugar
@maurizioromanato1800
@maurizioromanato1800 10 жыл бұрын
Mi è sempre piaciuta fin da quando ho conosciuto il disco, nonostante gli anni e dal vivo conserva un suo fascino e una godibilità nell'ascolto
@orcekp9786
@orcekp9786 10 жыл бұрын
Brat prekrasna izvedba.......................samo prodolzi napret
@azazazaza4203
@azazazaza4203 11 жыл бұрын
aaaaaaaaaaa
@MrViktorrrr
@MrViktorrrr 11 жыл бұрын
thePictureeeeeeeeeeeeeee
@smeshkomk1
@smeshkomk1 12 жыл бұрын
:))
@smeshkomk1
@smeshkomk1 12 жыл бұрын
:))
@azazrelo
@azazrelo 12 жыл бұрын
Minaha godini!
@MatFilAmazing
@MatFilAmazing 13 жыл бұрын
Perfekcija od zvuci,bogatstvo od emocii pretoceni niz perfektni vokali...ednostavno ja hrani dusata!!!
@Posta32
@Posta32 13 жыл бұрын
Ова е епско дело...не може секој да го разбере....секоја чест