разкошно ревю 🤍 любимото ми кафе е еспресо и бих го изпила с баба ми 🌼

Любимото ми кафе е фрапе ❤

За повече запознанство с азиатската литература горещо ти препоръчвам "Жената комбини" на Саяка Мурата и "Сладка бобена паста" на Дуриан Сукегава :)

Принципно не пия кафе и не го обичам, но бих искала да видя двамата си дядовци и баба ми.

Прекрасно ревю! Любимото ми кафе е еспресо, без захар и мляко. А човек , който искам да срещна...вече не е сред живите. Никола Тесла.... Айнщайн.

Обичам кафе с мляко,бих го изпила с любимата си приятелка и да си говорим за книги ☕📚❤ Страхотна инициатива.Дано да има и за напред такива съвместни видеа.

Благодаря за ревюто ❤ моето любимо кафе е лате ☕️ Бих искала да изпия кафето си с моя дядо. ❤

❤❤❤❤

Бих изпила едно чисто черно кафе с баба, защото ми липсва страшно много

Първо искам да ти кажа,че се радвам да те видя ,че си сред хората,които правят съвместното четене!Надявам се,че ще продължаваме да те виждаме и в бъдеще!След като вече направи сефтето се надявам да бъдеш по-смела и от време на време,като нещо ти хване окото от азиатската литература,да се престрашиш и да се пробваш.Относно на въпросите ти бих искала категорично да се видя с баба ми поради ред причини и с едно момче на име Коул.Обичам капучиното и Jacobs 3 in 1.

Много интересно ревю, благодаря ти! Явно призракът ни е любим герой на всички! Ще се радвам на твои отзиви и за предстоящи книги! 😊

Моето любимо кафе е също лате бих изпила с дядо ❤❤

Любимото ми кафе е горещо капучино. Бих го изпила с приятелка, която не съм виждала от години.

Благодаря, Лори, за това хубаво ревю. Много исках да чуя мнението ти. Радвам се, че ти е харесала книгата. ❤❤❤

Толкова е хубаво, че първия ти досег с японската литература е положителен. Силно се надявам да дадеш шанс и на други. Вярвам, че ще ти харесат. ❤️Иначе и моето кафе изстиваше докато изчитах правилата. 😅

Интересна книжка е 😊 Аз харесвам и Мураками от японските автори.

Много се радвам, че се включи и придаде една различна гледна точка. Не се бях замисляла за медиацията 😊 в първата история 📖.

Любимото ми кафе е Jacobs 3 in 1 ☕

Любимото ми кафе е капучино. Книжката ме заитригува и ще я прочета.

У дома много хапваме Пълнени лодки от тиквички. Разрязвам тиквичките на две по дължина и издълбавам сърцевината с лъжица. Към вътрешността на тиквичките прибавям сирене, яйце и кашкавал, както и подправки. Запълване лодките със сместа и запичаме. Може да се напълнят и със смес от кайма, морковче, лук и подправки, а отгоре да се запекат с кашкавал

Прекрасна градина!Ще има вкусни шопски салатки.Това разбирам.:)Рецептите с тиквичките непременно ще пробвам.Весело лято,мила Лора!:)

Yenges имат добри продукти,но мисля че са турски,не български.Имат приятна измивна пяна , хидратиращ крем.

А правили ли сте баница с тиквички? Днес направих такава баница и гарантирам става мноого вкусна. Значи използвах кори на Фамилия от 500 гр, а за плънката обелих и настъргах 3 големи тиквички. Моите са от тъмнозелените и бяха доста големички. Та настъргах ги и ги посолих, след това им изцедих водата. Към изцедените тиквички добавих захар на вкус, кафена чаша олио, една чаша кисело мляко 4 яйца,ванилия и малко канела. Отгоре намазах с яйце и е пуснах на 200 гр до като хване кафеникава коричка. Опитайте,ще останете изненадани колко е вкусно.❤

Страхотни рецепти, благодаря ❤❤❤❤❤

Много приятен влог! Набелязах си почти всички книги, които представи и най-вече ме заинтригуваха последните. Интересно ми е да чета за Индия, а ми стана много любопитно за разказите от "Ресто", предвид че съм живяла в онова време. Допълнителна, приятна атмосфера създават кадрите от парка и зоопарка! Изключително удоволствие е за мен да те гледам и слушам, Лори! 😊 P.S: Да видим кога ще започна и аз с книжните видеа. 😁

В Индия доста странно се гледа на жената.Доста противоречиво.От една страна се гледа като на проклятие,от друга като дар и едва ли не като израстък към мъжа.Не съм запозната с техните вярвания,но от малкото което знам ми се струва,че има противоречие между това и това как обществото им функционира.Бих искала,всички хора,които толкова силно пискат против феминизма,да си извадят главата от пясъка и да се поинтересуват какво се случва и на другите места и да видят,че нещата не са тип-топ.

И заради това се възхищавам на хора,които имат много деца,но някак си успяват да се справят.Ти и твоята половинка ,наистина трябва да работите заедно като партньори каквито ще,иначе се вижда какво чудо ще е.В този случай,това се получава не заради липсата на желание от страна на Бени,а защото просто той няма възможността да бъде физически с нея и да и помага,тъй като няма кой да му помага с работата.Тъжното,че в реалността в не малко случаи,често бащата няма желание да помага на майката и смята,че от него се иска да ги осигури материално и до там,което е потресаващо.Не рядко се чува реплики от рода „ дай да ти помогна“,което говори ,че човек не осъзнава,че принципно и той трябва да е действащо лице,а не от време на време,щом е в настроение да реши да направи нещо.Все пак и той живее в същия дом,и той е създал това дете и някак си е странно човек да прави на голям проблем или да се бие в гърдите и хвали ,щом направи нещо,което по принцип трябва да върши.Този коментар,на който бях попаднала по този повод,ме накара да се замисля,колко неправилно гледаме на нещата и даже не си даваме сметка за това.Това за което ти кажа,че се шири мнението,че майките си клатят по цял ден краката и си пият кафето...за жалост е така и по-странното е,че такива коментари понякога може да чуеш и от по-млади жени.Тези коментари от рода на: „да се продължи поколението “,„да има кой да ме гледа на старини“, „да ми помага с работата “съм ги чувала и съм втрещена...И после хората се чудят,защото нещата не вървят.Ми ,как да вървят като всичко се прави с неправилните подбуди...Едно време е имало причина за това,както и сама каза,но сега...Надявам се ние ,като общество да се отърсим от вградените ни нездравословни порядки,начин на мислене и т.н, и да почнем да се учим и лекуваме от причинените ни болки и травми.

Не мога да им приема отношенията им са нормални и да им се радвам.Ако се бяха срещнали а малко по-късен етап тогава нещата биха били различни,ама той да е а 15 и тя да подхваща каквото и да е било с него от такъв характер е...на това му се казва grooming.Това го виждаме и в „ Пътни“ и в „ Моя мрачна Ванеса“.Виждаме как подобни „ връзки “се отразяват на подрастващото лице и как първоначално не си дават сметка относно нередността на цялата ситуация,а на по-късен етап вече като са пораснали и си дават сметка,че не е било много нормално се разкъсват и изпитват борба да назоват човека на когото са се отдали по абсолютно всякакъв начин с ужасното наименование,което обаче описва какъв всъщност е той в действителност.Не знам ,защо когато положението е обърнато ,както е тук,хората го възприемат по различен начин.

Снимай с двете Стефита!!!

Лори, много се радвам, че "Харолд и Мод" ти е харесала. Браво, че си успяла да дочетеш "Непокорната". Аз не можах. Оставих я преди средата. И аз чаках ли чаках нещо да се случи... уви. Влюбена съм в корицата. Много емоция ми носи, но до там. Не бих казала, че и стила беше нещо особено, защото аз често дори да не се свържа с героите и да не харесам сюжета, ако стила ми допадне, с удоволствие дочитам книгата. "Хвърчило" съм си я набелязала от доста време. Приемам твоето мнение като знак, че трябва най-после да си я взема и да я прочета. Книгите на издателство "Ерго" наистина са качествени и достъпни. Аз също съм им фен.

"Четецът" ми е любопитна книга, но ще ми е много трудна за четене, чисто емоционално. Имам сериозен проблем с такава разлика в годините. Майка ми беше на 36 когато се събра с баща ми, той обаче беше едва на 17, подигравките от околните понасях и аз, въпреки че така и не разбрах защо, тъй като нищо не можех да направя, бях само на 6. Човека беше добър баща и ме обичаше повече от собствения си син, но като цяло си бяха едни 20год счупена работа и сега имам огромен проблем с подобни разлики, пък били те и в полза на мъжа. Например от "Лолита" ми се гади. Но може би в някакъв момент ще се предизвикам да прочета тази, просто за да изляза от зоната си на комфорт.

Издателство "Ерго" са с едно от най-красивите и качествено изработени книги. Български автори не съм чела, но подбора е чудесен / чуждестранна литература/, но си е тип бутиково издателство

На български са издадени само две книги. Поне това е в сайта на издателството

Много атмосферен влог.

Не мисля, че хората които са чели „Четецът“ за много малко. Все пак книгата е от 1995-та година и вече има второ издание на български. За мен книгата е много добра, но аз не съм от читателите, които настояват да има много много диалози.

трябва да направите видео с Нека ти разкажа. да размените книги или нещо подобно

Страхотни заглавия си си приготвила,Лори ❤ "Анна О" за съжаление ме разочарова,но ти препоръчвам ако не си чела "Останалото е мълчание" 📚

Поръчвала съм от време на време тази кутия. Много ми харесва, че продуктите са разнообразни и всичко ми влиза в употреба. В други кутии ги пълнят всеки месец с серуми и кремове за лице и се зариваш. Вече лошо ми става като видя крем и серум в кутия. Ако някога реша да се абонирам за кутия бих избрала тази.

Не бях срещала тази кутия. Знаеш, че и ние имаме слабост към тях.

Много ми хареса ❤

Имам и двете и така се надявах да са хубави

За съжаление от много книги не съм доволна напоследък. Книги които дори не смея да споделя, че са ми били посредствени, защото са популярни, масово харесвани и хората ще ме нападнат заради мнението ми. Незнайно защо се приема много лично негативното мнение за книга. Сякаш за книгите трябва да се говори като за умрелите "или добро или нищо". Критика да няма...

Красиво е.:)

Приятно четене!:)

Да,обърни внимание на селата!В България ,имаме доста непознати места,които заслужават да бъдат видени и да им се обърне внимание.Иска ми се да се обърне повече внимание на селата,а не да бъдат оставяни да умрат поради една или друга причина(и най-лошата е заради човек,който вместо да си върши работата, всява терор в хората,нищо не прави ,а напротив заплашва,че примерно не бъде гласувано за него,ще им стъжни живота)За жалост хората на такива позиции,като добрия пример в лицето на кметицата са бели лястовици.В селата има наистина много възможности и не трябва да ги оставяме.Някои хора се страхуват да се преместят там не толкова от дългото разстояние между даденото село и болница в града,тъй като в селото няма и такива неща,а се страхуват за собствената си безопасност.Първата им е мисъл е,ама някой ром да не ми направи нещо и т.н.,което е меко казано тъжно.Аз определено при възможност бих искала да живея и на село със бъдещата си половинка и деца.Определено ще бъда типичното клише,но искам да се науча,искам да бъда по-близко до корените си.В градските условия децата и младите просто няма къде да отидат,пък всеки ги хока,че им пречи ,а едновременно с това същите тези хора цъкат с език и казват,че младите са постоянно в моловете и т.н..А,къде да бъдат,като нямат среда.

Ами зависи от селото за милите хора. А инак в града , във входа в който живея се поздравяваме . Интересно е ,че младите хора /20-30 годишни , млади семейства/ поздравяват винаги. А има две жени или три на по 50-60 и странно са вечно намръщени. Ако поздравя не отговарят и гледат лошо / реално трябва да е обратното / На село почти не останаха съседи починаха всички. Едната жена е с деменция. Хората са различни. Хубави видеа правиш. И си директна и открита.

7:34 Това е пергола. Интересното е ,че нашата на село е същата

Благодаря Лори за интересните и разнообразни видеа които качваш 🙂

Чудесно видео,с удоволствие го изгледах ❤❤❤

Както винаги си избрала много интересни заглавия!