Народният танц в Северна България е изключително богат и разнообразен. Той се характеризира с вихрена игра, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Играта в този регион е свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие. Тук танците често се отъждествяват с „отделяне от земята” и „политане към безгрижие”.
Типичният северняшки танц има малка стъпка, леки движения и ситно равномерно пружиниране с краката и раменете. Често се наблюдават прикляквания, плетеници и характерни провиквания. Повечето от танците са смесени, като движенията са съсредоточени предимно в краката. Участие вземат и главата, и тялото. Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете, така сякаш танцуващите не стъпват, а „летят”.
Характерни за Северна България са народни танци в размер 2/4 (със ситни стъпки). При повечето от танците играещите се държат за ръце, но често се наблюдава и хват за пояс. Почти всяко хоро започва бавно и спокойно, но скоро се съситня и забързва. По време на дълго изпълнение, танцьорите неколкократно се връщат към началните спокойни и широки движения за отмора.