Кънчо Стойчев: Какво свършва и какво започва? Свидетели ли сме на нова епоха? Но ако тръгнем да отговаряме директно можем да издадем още в началото на филма убиеца и вие да ни напуснете. Затова ще помоля колегите да не даваме директен отговор веднага. Нека убиецът си е на сцената, но поне да не го посочваме с пръст.
И така, какво ви се струва необичайно в ситуацията днес?
Радослав Илиев: Има усещане за безнадеждност. И мисля, че войната не е главното, което застрашава надеждата в момента. Надеждата е усет за това какво следва. Естественият въпрос за бъдещето е стремеж на човек към това бъдеще и убедеността му, че такова бъдеще има. Човек може да е устремен към бъдеще по консервативен почин, тоест като валс - стъпка назад с усет към корен, почва и тогава прогрес и напред. Може да е устремен по прогресистки почин със стремеж за догонване и постигане. Днес новото освен, че няма надежда е, че хората живеят без идея за бъдеще, а с идеята за постоянно настояще.
Андрей Райчев: Аз виждам уникалността на ситуацията не в липса на надежда и в страховете на хората, това не се случва за първи път. Винаги досега обаче е било понятно защо е лошо и защо трябва да бъде ново. Досега Новата епоха винаги е била обозначена от самия факт на катастрофата. Сега няма катастрофа, но има тревога.
Кънчо Стойчев: Но все пак Европа е централно място, макар и губещо все повече своята централност и война в Европа не е нещо маловажно. Да споняме си как бомбардирахме Белград - една безумна глупост, която се случи, но това бяха няколко трагични месеци, докато тук виждаме война, която продължава повече от година и не се очаква да приключи скоро. Така, че може би започва нещо ново?
Тончо Краевски: Аз смятам, че войната е симптом, така както и епидемията и стопанската катастрофа. Всички те подхранват една тревожност, че идва край на света. Всички хора, независимо от коя страна на кой конфликт и по кой въпрос воюват, са убедени, че идва край на епоха и дори край на света.
Кънчо Стойчев: Не са всички, ние бидейки европейци и европоцентристи често правим тази грешка да мислим така, докато всъщност сме не повече от 6-7% от човечеството. И аз съм убеден, че всичко това, което ние с основание възприемаме изключително трагично и тревожно не е такава болка за останалите 80% от човечеството.
Тончо Краевски: Ето например хората в Азия, макар и вероятно да не са настроени така мрачно като нас, също имат усещането, че приключва една епоха - европейската и западната и започва нова епоха - тяхната.
Искам да обърна внимание на нещо много по-фундаментално от войната, което се случва в момента и това е екологичната истерия. Има едно напълно наложено убеждение в управляващите елити на запад, че идва екологична катастрофа, която е причинена от нас хората. И за да я спрем трябва да вземем спешни мерки и да намалим икономическия растеж с цената на това да умрат много хора. Както ООН го разказва, някои хора ще се окажат в риск от бедност, ще имат "food insecurity", това е един нов "цивилизован" начин да кажеш - глад.
Кънчо Стойчев: Да. Поне по лицемерие никой не може да бие нашата европейска цивилизация.
Андрей Райчев: Според мен трябва да говорим за това, което реално става, а не за това как реагираме на ставащото. Реагираме така както винаги реагираме - глупаво, прибързано и идеологически. Въпросът тук е какво наистина става извън предишното. Например във Франция рухва феодализмът и това се превръща във Френската революция. Какво се случва сега? Със сигурност можем да се съгласим, че става нещо бавно. Всичко бързо, което виждаме е илюзия. Има дълбочинен, бавен, столетен процес около който ние припряно се суетим...