Коментар на Петър Кичашки, Институт за модерна политика:
Близо четири години след победата на изборите виждаме ясно, че Байдън не е за тази работа.
Възрастта и менталната му анемия си личат от километри. Слабостта му кара авторитарни лидери и диктатори от цял свят да си мислят, че могат да си развяват коня, както си искат. Путин влезе в Украйна, защото Щатите вместо да покажат колко остра реакция биха имали при такова действие, първо си евакуираха дипломатите от Украйна, а после предложиха на Зеленски да го изтеглят от страната. Техеран си позволи да оркестрира вероломната атака на Хамас в Израел, а после да използва прокситата си в Йемен да блокират Червено море, с което затрудняват световните търговски и логистични вериги. Китай дрънчи с оръжие край Тайван, а Пхенян пак почна да си играе на ракетна сила, притеснявайки Южна Корея и Япония.
Нищо от това нямаше да се случи, ако Белият дом беше обитаван от силен лидер, който е в час и кондиция. Извън изпускането на топката на международната арена, Байдън се провали и у дома. Двете най-важни теми (според меродавната социология) за средния американец са тотален провал за Байдън. В икономиката Байдън докара хиперинфлация и едновременно с нея високи лихви на Федералния резерв. Второто би трябвало да спре първото, но уви, в момента хем инфлацията е още висока, хем лихвите си високи. Това омаломощава американската икономика и създава опасност от отключване на рецесия.