school.misterj.eu/lessons/vid...
Видео урок за Тракийска фолклорна област
Материалът се изучава в часовете по музика в пети клас.
Използваният видео, снимков и аудио материал е единствено с образователна цел.
ТРАКИЙСКА МУЗИКАЛНОФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ
Тракийската музикалнофолклорна област се простира на изток от Ихтиманските възвишения до Черно море, на север до Средна гора и Източна Стара планина, а на юг - до Родопите, част от южната ни политическа граница с Гърция и Турция и Странджа.
Като най-характерен показател за музикалнофолклорния стил на Тракия се очертава господството на едногласната народна песен. Безмензурните мелодии, които са особено представителни за областта, в повече от случаите се отличават с богато интонационно развитие, разнообразна орнаментика и тенденция към разширен тонов обем.
За Тракийската музикалнофолклорна област е типично голямото жанрово разнообразие на народните песни. Прави впечатление богатството на обредния цикъл, запазен в голяма част от селищата на Тракия.Коледните мелодии са обединени в голяма група с разнообразна метроритмика, специфична интонационна линия и многобройни припеви.
Пазарските песни, както на много места в България, се ограничават върху сравнително малко мелодии с по-голям брой словесни текстове. Мелодичното им развитие се диктува от стеснен тонов обем с преобладаващо постепенно движение.
В Тракия има песни, свързани с пролетните младежки игри „Буенек”, с обреда за дъжд „Пеперуда”, с гергьовденския и великденския празник, със сватбата като продължителен и богат на преживявания обичай. Кукерските игри, извършвани в началото на пролетта, са имали масово разпространение.
Най-голям процент сред трудовите песни заемат жетварските мелодии. По-голямата част от тях са безмензурии, с ограничен амбитус и специфично постепенно интонационно развитие.
Сред седенкарските и песните на трапеза се открояват особено ярки, представителни образци на българския фолклор, в които силно се чувства импровизационният елемент в процеса на изграждане на формата. При изпълнение на някои от тях личи влиянието на кавалджийския маниер на инструментална техника най-много по отношение на изкуството за орнаментиране. Особено показателни за местния стил са бавните безмензурни песни на трапеза, в които мелодичното развитие носи отпечатъка на подчертана индивидуалност и красота. Народните изпълнители най-добре разкриват творческата си инвенцияИНВЕНЦИЯ (лат. inventio - изнамиране, изобретателност) полифонична пиеса, изградена на принципа на имитацията. С широка популярност се ползуват двугласните и тригласните Инвенции от Й. С. Бах.... More в нюансировката на мелодичната линия, подсилена от голямата свобода в ритмичната организация и от ярката орнаментика. При подобни песни обикновено тоновият обем е увеличен, интонационната линия е разнообразна, а структурната композиция - разширена.
Хороводните песни на тракийската област са обособени в самостоятелна група. В тях се откроява спецификата на метроритмичнага организация на тракийската народна песен, което определя господстващото място на двувременния размер. Рядко се срещат мелодии в неравноделни размери - 5- и 7-временен, предимно в северозападните райони под влияние на средногорския стил.
Антифонното пеене, което по всяка вероятност е било основен начин на изпълнение в миналото, сега се наблюдава само в някои от обредните, жетварските и хороводните песни. Изпълнителският вокален стил се характеризира с открито, силно пеене, с богата емоционална окраска.
Ладовата специфика се проявява в по-голямата употреба на дорийския и фригийския тетрахорд, които в част от безмензурните седенкарски и трапезни мелодии служат за основа при организиране на еолийския, дорийския и фригийския платоничен лад. Хроматичният тонов род също е получил приложение в местния музикален фолклор.
Липсата на метрично разнообразие в тракийските песни като една от специфичните им музикални особености до известна степен се компенсира от многобройните инструментални изпълнения на хороводни мелодии. Сред тях се срещат най-често хора в двувременен размер - Трите пъти, Късъмско, Право, Чопраз, Буенец, по-еднообразни танцови стъпки със специфичното за областта „трополене”.
Тракийска фолклорна област
1. Разположение
2. Песни - едногласни и безмензурни с много орнаменти. Седенкарски, коледарски, лазарски, жетварски.
3. Инструменти - кавал, джура гайда, гъдулка, тъпан
4. Танци - буенек, Трите пъти
5. Изпълнители - Денислав Кехайов, Йовчо Караиванов, Надка Караджова, Елена Граматикова